Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 217

Доминик побледня като платно и отговори потиснато:

— Не ставай глупава! Най-горещото ми желание е да прекарам вечерта насаме с теб, но времето напира — трябва да свърша някои работи, колкото и да са неприятни.

В очите на Мелиса лумна златен огън, издаващ обзелата я дива ревност.

— Лейди Боудън, нали? — промърмори полугласно тя. — Пак ли преживява криза, която изисква съчувствието ти?

Възхитен от тази проява на ревност, Доминик се ухили широко и белите му зъби блеснаха в полумрака.

— Не, скъпа моя, не става въпрос за лейди Боудън. Нищо, което тя е извършила или казала, не е в състояние да ме откъсне от теб!

Мелиса го изгледа подозрително, изпълнена с желание да му повярва, но неспособна да се отърси от старите съмнения. Думите му я омагьосваха, но магията не продължи дълго.

— Щом не е лейди Боудън, кой или какво е толкова важно? — попита остро тя.

Доминик се поколеба. Много добре разбираше, че връзката му с Мелиса е навлязла в нова фаза. И тъй като не вярваше в любовта без доверие, нерешителността му не трая дълго. Усети огромно облекчение, когато без заобикалки и подробно й описа всички събития около Лейтимър и сестра му и обясни мотивите, които го бяха накарали да ухажва Дебора Боудън.

Странно, но Мелиса му повярва безусловно. Това обясняваше досегашните противоречия в поведението му. Повярва му, защото го обичаше и искаше да му вярва. Очите й се разшириха от учудване, тя отваряше и затваряше уста, сякаш за да проумее по-добре значението на думите му. За нея представляваше огромно удовлетворение, че Доминик не се е интересувал ни най-малко от прелестите на англичанката и е понасял натрапчивостта й само за да узнае повече за действията на Джулиъс Лейтимър. Не по-малко възхитително беше откритието, че Лейтимър е не само негодник, но и шпионин! На устата й напираха безброй въпроси, но един беше по-важен от всички. Обзета от внезапна плахост, тя сведе очи и попита:

— Но ти не искаше да се ожениш за мен, нали?… Джош те принуди да го сториш.

— Ах, Лиса, ти си истинско глупаче! — отвърна през смях Доминик, който едва сдържаше нетърпението си. — Джош ни завари в неудобно положение, вярно е, но знай, че никой не е в състояние да ме принуди да сторя каквото и да било, ако сам не го искам. В най-лошия случай Джош щеше просто да те отведе обратно у дома по задната стълба и да ме нарече безскрупулен негодник. Никой не би могъл да ме накара да се оженя за теб, ако сам не го исках.

Сърцето й заплашваше да разкъса тънкия корсаж. Тя вдигна очи и погледна с безкрайна любов тъмното му лице.

— Наистина ли искаше да се ожениш за мен? — попита задъхано тя.

Доминик държеше да й каже цялата истина.

— Не бих казал, че беше точно така. В началото знаех само, че те искам в прегръдките си, в леглото си и че представата да бъда твой съпруг не ми е неприятна. — Усмивката му беше почти плаха. — Едва с времето забелязах, че те желая отчаяно и че не мога да си представя живота без теб.