Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 205

Лейтимър се скова, сякаш очакваше да го ударят. Ала Доминик му обърна гръб и заключи с безразличие:

— Разбира се, давам ви време да съберете парите. За разлика от някои хора аз не съм подлец. Колко време ви е необходимо? Седмица? Две?

Лейтимър се беше надявал на по-дълга отсрочка, но се излъга в очакванията си. Дори да беше имал намерение да върне цялата сума, което не отговаряше на действителността, той нямаше да успее да събере парите, преди да е изтекла поне половин година. Ръцете му се свиха в юмруци. Един ден Слейд щеше да си плати за унижението, на което го беше подложил… скъпо щеше да си плати…

Потискайки обзелата го жажда за отмъщение, той се постара да обмисли положението си. Сега най-важното беше да спечели време. Случилото се миналата нощ ограничаваше силно обсега на действията му, но все още в ръкавите му бяха скрити няколко коза. На първо място, младият Франклин. Трябваше на всяка цена да обере този младок, за да възстанови разклатените си финанси. Второ, корабът, който след Нова година щеше да го отведе обратно в Англия, вече го чакаше. Ако успееше да отложи с няколко месеца изплащането на останалата сума, двамата с Дебора щяха да се измъкнат тайно от града и много скоро щяха да бъдат разделени от опасния Доминик Слейд с безкрайния океан — е, поне за известно време. Но поне щеше да има възможност да размисли какво да предприеме, ако Доминик се появи в Лондон и започне да настоява за парите си.

Лейтимър се намираше в много неловко положение. За да не рискува младият Франклин да откаже да играе с него, трябваше непременно да възстанови доброто си име в малкия град. За съжаление обаче не притежаваше достатъчно пари, за да си върне дълга на Доминик. Ако станеше известно, че не е платил дълговете си, плановете му щяха да пострадат. Почтените граждани щяха да престанат да го канят на приемите си и лошата слава без съмнение щеше да го последва чак в Ню Орлиънс. А трябваше на всяка цена да оскубе още няколко птички… Лейтимър възлагаше големи надежди на Ню Орлиънс и не искаше да рискува шансовете, които този известен с пороците си град предлагаше на човек като него.

Сега най-важното беше да получи отсрочка от Доминик. Ако успееше да го накара да почака поне до Нова година — а дотогава оставаха по-малко от три месеца, — тогава щеше да има време да спечели тлъста сумичка от Франклин и да се укрие в Ню Орлиънс. Роксбъри беше обещал да депозира известна сума в една от тамошните банки, следователно най-неотложните му проблеми щяха да бъдат решени още с пристигането. Но Лейтимър нямаше намерение да напусне страната само с парите от Роксбъри, макар в Лондон да го очакваше едно малко състояние. Като начало, възнамеряваше да измъкне колкото се може повече от франклин и да плати на Доминик само толкова, колкото беше абсолютно необходимо.