Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 200

— Петдесет? Нали казахте, че трябва да се представим добре? Аз смятам, че по сто за точка е много по-приемливо от някакви си мършави петдесет.

Доминик се усмихна доволно и Лейтимър бе обзет от неприятната мисъл, че сам е пъхнал главата си в примката. Ала преди да е успял да размисли, противникът му проговори в най-добро разположение на духа:

— Отлично! Вие ли ще давате или да започна аз?

Лейтимър сви рамене. Погледът му издаваше бдителност.

— Моля, раздавайте!

Доминик размеси бавно колодата от тридесет и две карти и раздаде по дванайсет с умение, свидетелстващо за дълга практика. И двамата бяха отлични играчи и партията напредна бързо, тъй като никой не се колебаеше в тегленето на карти и обявяването на взятките. Всеки отразяваше майсторски ударите на противника. Скоро се разбра, че двамата са равностойни. Загубите и печалбите се уравновесяваха.

Все пак първата партия бе спечелена от Лейтимър. Без да крие задоволството си, англичанинът промълви:

— Мисля, че ми дължите около десет хиляди долара, Слейд!

— О, надявам се, че ще ми дадете възможност за реванш? — попита невинно Доминик.

Сред гостите се надигна одобрително мърморене. Макар че Лейтимър много искаше да прибере парите на Доминик и да си тръгне, той знаеше, че е невъзможно да откаже реванша и с това да намали шансовете си за успех при младия Франклин. Освен това фактът, че беше победил стария си враг, му достави огромно удовлетворение. Самочувствието му нарасна, а перспективата да спечели още беше твърде привлекателна за човек като него, за да може да й устои.

Следващата партия трая много по-кратко и бе спечелена от Доминик. Когато последното раздаване свърши, той изгледа противника си с безизразно лице, облегна се назад, отпи глътка бренди от чашата, която бе помолил да му донесат, и проговори провлечено:

— Е, сега сме квит… Няма нищо по-скучно от игра, завършила наравно, не намирате ли? Още една партия?

Вбесен от загубата и в същото време сигурен, че е била случайност и че е многократно по-добър от противника си, Лейтимър се съгласи и в очите му просветнаха алчни пламъчета. Започна следващата партия. С всяко раздаване самодоволството на англичанина нарастваше, макар че печалбите и загубите запазваха сравнително равновесие.

С напредването на вечерта тълпата зрители започна да се разрежда, ала Ройс и Закари не се помръднаха от местата си. И двамата наблюдаваха внимателно представлението, което им се предлагаше. Даниел, който усещаше, че нещо става, макар да не знаеше точно какво, също не се отделяше от масата. От време на време разменяше по някоя дума с гостите или правеше кратка обиколка на салона, без да изпуска от очи двамата играчи.