Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 129

Как да се държи? Преди да потърси начин да го привърже към себе си, трябваше да възстанови мира между тях. Беше й необходимо да почувства здрава земя под краката си; трябваше да намери възможност да спаси гордостта си и да запази лицето си, без да създава впечатление, че приема търпеливо поведението му.

Смръщила чело, тя се взираше съсредоточено пред себе си, завладяна от желанието да поправи нещата. Само да имаше малко повече опит в отношенията с мъжете… Може би просто трябваше да се примири със съдбата си и да се задоволи с ролята на необичана, занемарявана и мамена съпруга, към която мъжът се отнасяше щедро и я отрупваше с подаръци, за да прикрие равнодушието си? Мисълта за дългите, празни, безрадостни години, които й предстояха, я накара да потрепери от ужас.

Ако имаше някакъв начин да събуди интереса на Доминик, да го накара да я погледне с нови очи, да го предизвика…

Присвила очи, Мелиса обмисляше възможностите, докато в душата й пропълзя лъч надежда. Мъжете, дори най-равнодушните, бяха склонни да гледат на съпругите си като на своя собственост. Дали пък Доминик не беше ревнив? И ако се окажеше, че наистина я ревнува — дали можеше да се разчита на това несигурно чувство? Пътят, по който би могла да тръгне, беше опасен, а може би и глупав, ала никоя от другите възможности — мека покорност или постоянни караници — не й изглеждаше изпълнима.

Хапейки нервно долната си устна, Мелиса продължи да размишлява, докато планът бавно се оформяше в ума й. Ако се опиташе да прояви безразличие към изневерите му и му намекнеше, че тя също има право да се позабавлява — разбира се, при пълно спазване на дискретността… Нима Доминик нямаше да избухне в луд гняв при тази нейна дързост, стига само да хранеше някакво по-сериозно чувство към нея? А ако й откажеше правото да потърси утеха при други мъже, дали тя щеше да успее да превърне собственическото му чувство в нещо по-дълбоко и трайно?

Мелиса съзнаваше, че планът й е рискован и може да се обърне срещу нея, както и че не е особено разумно да се впуска в подобни приключения. Ала тазсутрешното поведение на Доминик я беше засегнало дълбоко, освен това не можеше да потисне повелите на гордостта си и желанието да опази покълналата в сърцето й любов. Чувстваше се неловко, ревнуваше, беснееше от гняв и плачеше от отчаяние. Като се добавеше и обстоятелството, че това беше първото й проникване в любовните тайнства, можем да я извиним, че избра този толкова рискован път, за да завладее сърцето на съпруга си. В очите й затанцуваха дяволити искри, лицето й грейна в усмивка. Не, тя нямаше да посрещне неверния си съпруг нито с укори, нито с меко покорство. Щеше да го накара да повярва, че е овладяла до съвършенство старата мъдрост, която гласеше: „Онова, което е право за единия, е право и за другия!“

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

След като вече бе взела решение как да се държи, Мелиса се почувства много по-добре — макар че не всичките й съмнения бяха разпръснати. Тя не беше от вечно сълзливите и кършещи ръце жени, а предпочиташе да вземе нещата в свои ръце. За съжаление първо действаше, а след това размишляваше и оценяваше случилото се, така постъпи и този път. Ала преди да пристъпи към осъществяване на отчаяния си план, трябваше да реши кой от познатите й мъже е подходящ за избраната от нея роля.