Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 128

— Какво ти е, Лиса? — попита уплашено той. — Случило ли се е нещо? Срещнах Доминик и останах с впечатлението, че е готов да ми откъсне главата.

Мелиса положи усилия да се овладее. Нямаше смисъл да товари Зак с тревогите си. Тя извърна лице и отговори с неравен глас:

— Не се бой, братко. Нали знаеш, че които се обичат, се карат. — Едва когато произнесе тези думи, тя осъзна колко отчаяно желае случилото се да беше обикновен спор между влюбени, който да завърши със скорошно помирение.

Тази мисъл не я напусна през дългите самотни часове, които последваха. Не остана дълго в Уилоуглен — от страх, че Закари ще съумее да й изтръгне истината. Поговори малко с него и потегли обратно. Брат й не посмя да я разпитва повече, макар че се измъчваше от любопитство. Мнението му за необичайния й костюм за езда се ограничи в няколко кратки забележки, а когато тя се метна на седлото, не се удържа да не се пошегува:

— Толкова си красива в тази рокля! Жалко, че цялата е покрита с конски косми.

Мелиса изкриви лице, защото знаеше, бе брат й е прав. Тя си спести острия отговор и пришпори кобилата си. Всъщност нямаше закъде да бърза, защото в малката къща не я очакваше никой.

Празни стаи, празни надежди и мечти. Тя слезе от коня пред входа, предаде юздите на конярчето и побърза да се скрие в стаята си.

Не можеше да си представи, че тази сутрин е излязла оттук, изпълнена с толкова надежди, а сега… Сега се връщаше с разбито сърце.

Ана й помогна да съблече роклята, без да пести учудването си от вида й. Ала Мелиса не чуваше укорните думи на камериерката си. Освежителната баня, приготвена от Ана, повдигна малко духа й, но нищо не беше в състояние да я излекува от мъката й. Отново и отново подлагаше на преоценка чувствата си към Доминик и онова, което откриваше, само усилваше болката й. Разочарована от себе си, уплашена до дън душа, тя установи, че непонятно как се е влюбила в един закоравял женкар и го желае… желае го като последна влюбена глупачка!

„Но как да завоювам любовта му, питаше се отчаяно тя, след като той изобщо не се интересува от мен? Може би вчера не се държах по най-правилния начин… Защо толкова бързах да му посоча вратата? Но дори и да бях постъпила другояче, какво значение има това?“ Въздишката й издаваше дълбока болка.

Потънала в нерадостни мисли, тя ходеше напред-назад из просторната си стая, опитвайки се да намери някакъв изход от ситуацията. Настроението й спадна под нулата. Най-после се отпусна уморено на зеленото плюшено кресло.

Дали да не се престори, че снощната вечер и днешното утро изобщо не са съществували? Дали да не посрещне учтиво и мило Доминик, когато той се върне в къщи? Мелиса изкриви уста. Тя познаваше много добре необуздания си темперамент и избухливата си природа и много се съмняваше, че ще успее да изпълни тази унизителна роля. Много по-вероятно беше да изтърси нещо не особено прилично, вместо да го посрещне с мека усмивка и отворени обятия. Но ако се престореше, че приема безучастно флиртовете му, това само щеше да го окуражи в намерението му да не се задържа много-много в къщи! Не можеше и да го посрещне с гневни крясъци и укори — нали веднага щеше да се сети, че не й е равнодушен! Това е истината, каза си жално тя. Положението й беше ужасно.