Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 126

Доминик се обърна към нея с многозначителна усмивка.

— Права си, скъпа Дебора, но те уверявам, че се наслаждавам на всяка минута, прекарана с нея! Е, да ти помогна ли да възседнеш копчето си или предпочиташ да повикам конярчето?

Дебора усети, че някогашният й любим е станал недостъпен за прелестите й, и се усмихна прелъстително.

— Не исках да те разсърдя, скъпи…

— Не си ме разсърдила. Все пак, надявам се, разбираш, че трябва да продължа пътя си, нали? — Думите му бяха придружени с хладен поглед.

Дебора вдигна рамене.

— Разбира се. Трябваше да се сетя, че искаш да бъдеш сам с жена си — промълви отчаяно тя.

Доминик се задоволи да кимне с глава и без усилия я вдигна на седлото. После се метна на коня си и махна с ръка за сбогом.

— Желая ти добър ден, Дебора. Не допускай брат ти да те използва както някога! И помни — предложението ми да те приютя в бащината си къща или да те изпратя обратно в Лондон остава в сила!

Дебора сведе поглед и отговори едва чуто:

— Толкова си великодушен, Дом. Никога няма да забравя добротата ти. Разчитам на теб като на своя единствен приятел.

— Не говори така, Деб. Сигурно има и друга, които са готови да ти помогнат в случай на нужда. А сега ме извини.

Дебора кимна с меланхолична усмивка.

— Сбогом, Дом. Върви при жена си, докато аз… — Тя въздъхна дълбоко и добави: — …докато аз ще трябва да се върна при брат си.

Доминик, чиито мисли бяха при Мелиса, не се трогна особено от последните й думи и отговори разсеяно:

— Да, направи го. Всичко хубаво. — Без да я погледне, той пришпори коня си и се втурна след опърничавата си съпруга.

Както беше очаквал, намери я в обора на Уилоуглен. Застанала в края на ограденото за конете пасище, тя разчесваше блестящата козина на Фоли с треперещи от гняв ръце.

Доминик скочи от коня, хвърли юздите в ръцете на притичалия ратай и се запъти към жена си. Опря лакти на оградата и се загледа в стройната й фигура. От вниманието му не убягна, че с всяка минута движенията й ставаха по-нервни и бързи.

Мелиса беше забелязала идването му, но упорито отказваше да приеме присъствието му. Не вдигна глава дори когато той пристъпи напред и застана точно пред нея. Само до преди минута си беше представяла със злобно задоволство как ще натика лицето на лейди Боудън в купчината тор, а идването на Доминик сложи край на тези приятни мисли. Все още не беше измислила наказание за него и никое не й се струваше достатъчно страшно. Обърна му гръб и продължи да четка гривата на Фоли, да приема и след това да отхвърля десетки видове наказания за неверния си съпруг. Когато той продължи да стои неподвижен до оградата, чувството, че е злоупотребил с нея по най-отвратителен начин, стана нетърпимо. Накрая тя не издържа, захвърли четката и се обърна към него с гневно святкащи очи. Подпря ръце на хълбоците си и задъхано изрече:

— Как можа да го направиш! Няма и двайсет и четири часа, откакто сме женени, а ти изчезваш от къщи и… и… — Неспособна да продължи, тя го изгледа унищожително.

— И влизам в ролята на женкар, така ли? — помогна й учтиво той.