Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 120

Когато забеляза нервното потръпване на устните й, Доминик бе обзет от твърде неприятна мисъл. Трябваше да се сетя, каза си ядно той, съпругата ми сигурно е очаквала добре планирано и разкошно сватбено пътешествие. Как можах да забравя, че се омъжи за мен само заради парите? Ето че не отговорих на надеждите й! Гласът му прозвуча остро:

— Не се тревожи, сладка моя. Ако се отнасяш добре с мен и промениш мнението си относно нежностите ми, ще се постарая да те обезщетя за пропадналото сватбено пътешествие.

Думите бяха грозни, но Доминик не можеше да се удържи. В главата му цареше същински хаос и мислите бяха една от друга по-неприятни. Той хвърли салфетката на масата и скочи.

— Мисля, че малко езда ще ми се отрази добре. Имам нужда от чист въздух.

Той излезе от стаята с широки крачки, без да забелязва смаяния поглед на жена си. Когато истинското значение на думите му достигна до съзнанието й, тя смръщи чело. Каква обида, каза си с нарастващо недоволство тя и прогони от ума си и последните угризения на съвестта. Не е възможно да си е помислил, че аз… По дяволите, прокле се сърдито тя. Наистина ли Доминик смяташе, че тя се интересува единствено от парите му? Как можеше да има толкова лошо мнение за нея?

Смутена до дън душа, Мелиса се загледа в порцелановата чашка. Мислите, които се блъскаха в главата й, бяха повече от мрачни. Съпругът й беше реагирал като мъж, обвързан с някоя алчна малка мръсница, чието благоволение принадлежи на онзи, който дава най-много — това беше повече от ясно. А поведението й снощи… тя едва не избухна в плач.

Джош й бе дал ясно да разбере, че Доминик е женкар, а писмото на Лейтимър само затвърди тази му слава. И въпреки това… досега съпругът й се беше проявил като щедър и великодушен човек. Даже беше твърде търпелив с нея.

Той има толкова добри качества, да не говорим за красотата и очарованието му, повтаряше си с болка тя. Държа се чудесно със Закари, а при покупката на Фоли прояви невероятна щедрост. После постъпи като човек на честта и се ожени за нея при обстоятелства, които я представяха в твърде неблагоприятна светлина. Въздишката й издаваше тревога. Възможно ли беше и Джош, и Лейтимър да са я излъгали? Дали пък обвиненията на Лейтимър не произтичаха от завистта му към Доминик? Дали преценката й за Доминик не беше погрешна? Защо гледаше на него като на безчувствено чудовище, след като досега винаги се бе държал като джентълмен?

Окрилена от все по-засилващото се убеждение, че не е разбрала правилно мъжа си, Мелиса скочи на крака. Трябваше да го намери и да сложи ново начало на отношенията им. Ама че глупаво постъпи! Тези мисли не я напускаха, докато тичаше към малкия навес за коли край къщата. Още сега трябваше да намери Доминик и да му обясни всичко, да прехвърли мост върху все по-разширяващата се пропаст между двамата.