Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 117

Доволен, че е намерил приемливо обяснение за учудващото си поведение през последните месеци, той смукна дълбоко от пурата си и се отпусна в едно кресло. Ала когато мислите му отново започнаха да кръжат около събитията от последните няколко часа, построената с толкова усилия кула се срути и лицето му отново се помрачи.

Обикновено Доминик не губеше чувството си за хумор, но този път му беше много трудно да открие нещо забавно в положението си. Не беше прекалено суетен, но имаше добро мнение за себе си и не му се вярваше, че прегръдките му са оставили Мелиса толкова равнодушна, колкото твърдеше тя. Той имаше богат опит и не можеше да не знае кога е задоволил една жена и кога не. Ала представата, че е претърпял неуспех със собствената си съпруга, беше ужасно неприятна. Колкото и да се стараеше да си припомни онези сладки мигове в леглото, той не успя да се убеди в противното. На всичкото отгоре тялото му веднага реагира на спомена и той едва удържа на желанието да се втурне в спалнята на жена си и да я уличи в лъжа.

Първите червено-златни ивици на зората вече осветяваха хоризонта, когато Доминик стигна до някои не особено утешителни заключения. Кой знае по каква причина, младата му съпруга си бе втълпила в красивата главица, че трябва да посреща хладно опитите му за консумиране на брака. И, което беше още по-лошо, той трябваше да прояви максимална предпазливост, за да има някаква надежда отново да сподели леглото й. Ако я принудеше да се люби с него, правото щеше да бъде на негова страна, но дори самата представа за това беше отвратителна — Доминик ненавиждаше насилниците. Имаше и нещо по-важно, което никога не биваше да забравя: Мелиса носеше голяма вина за този брак. Тя го беше примамила в капана, а основанията й да го стори сигурно нямаха нищо общо с благородните й чувства. Беше намерила най-добрия начин да си улови богат съпруг и беше действала без колебание. Той също носеше вина за успеха й — ако красотата на Мелиса и физическото желание не го бяха заслепили така тотално, сега нямаше да се намира в това отвратително положение.

Без да бърза, Доминик си запали още една пура и устреми поглед към позлатените от зората дъбове и магнолии по моравата пред къщата.

И самият той не знаеше какво всъщност очаква от брак, сключен при толкова необикновени обстоятелства, защото не се стремеше нито към живота на брат си Морган, нито към връзката, желана от самата Мелиса — хладни, безстрастни отношения, поддържани само от името и имуществото. И от един кон, добави с неволна усмивка той. По дяволите, закле се мрачно Доминик, нямам намерение да търпя живот без топлина и смях… и без страст. Защото между тях имаше страст, макар че Мелиса я отричаше. Но той нямаше да й позволи да се преструва, че огънят не съществува, или, още по-лошо, да се опита да го угаси. Не, аз няма да допусна собствената ми жена да ме прогони от живота си, от спалнята и леглото си, реши той, присвил очи. За известно време може би, но…