Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 116

И друг път му се беше случвало да му натрият носа, но дори когато жените го отблъскваха, това не го трогваше особено — просто вдигаше рамене и се обръщаше към поредната красавица, която приемаше с радост ухажването му. Като се изключи внезапно пламналата луда страст към Дебора, досега не беше обръщал особено внимание на чувствата си. Никоя от жените, които бе притежавал, не бе съумяла да събуди в душата му по-благородни чувства… докато в живота му не беше влязла непостоянната, гневлива и невероятно красива мис Мелиса Сеймур!

Неспокойната разходка го отведе в края на галерията, където имаше няколко кресла и малка масичка. Като по поръчка, на масичката беше поставена табакера с тънките пури, които понякога пушеше. Той си взе една пура, запали я и продължи да обикаля галерията, обгърнат от синкав облак дим.

Макар и склонен да признае някои неща, така например неспособността си да се справи с тъмнорусата вещица с кехлибарени очи, която без съмнение спеше спокойно в леглото си, Доминик не беше готов да признае нито пред себе си, нито пред другите, че е паднал в същия капан като брат си Морган. Няма да се влюбя в Мелиса, закле се тържествено той, стиснал пурата между зъбите си.

Никога нямаше да се унижи дотам, че да се влюби в жена, която да го обсеби изцяло. Не можеше да допусне целият му живот да се върти около нея, мразеше дори мисълта, че не би могъл да живее без нея. И дума не можеше да става, че се е влюбил в това своенравно зверче, за което се беше оженил днес!

След като се постара да убеди сам себе си, че нахлуването на Мелиса в добре подреденото му съществуване няма да има никакви последствия, той започна да си блъска главата, за да намери логично обяснение на непонятното си поведение в последно време. Физическата му реакция се коренеше в това, че отдавна не беше имал жена и че Мелиса без съмнение беше една от най-привлекателните жени, които беше срещал — но нима нямаше да реагира по същия начин на всяка що-годе приемлива личност от женски пол! Ами нечувано високата цена, която беше платил за половин Фоли — е, просто беше проявил милост! Семейство Сеймур имаше сериозни финансови затруднения и негов дълг беше да им помогне. Нямаше нужда да си напомня, че никога досега не беше проявявал такава нечувана щедрост. Към удовлетворението, че им е помогнал, се прибави и злобната увереност, че здравата е натрил носа на Лейтимър. Всъщност, нямаше значение защо го беше направил — парите не бяха чак толкова много и ако беше решил да ги хвърли през прозореца, това си беше негова работа. Самата женитба не се нуждаеше от обяснения — при така създалите се обстоятелства трябваше да постъпи като честен човек и да понесе последствията от глупостта си. Доминик упорито отказваше да признае факта, че в никакъв случай нямаше да се съгласи на този брак, ако в стаята му се беше оказала друга жена, а не Мелиса.