Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 114

Мелиса не се чувстваше особено добре при тези размишления, но те все пак я утешиха и ужасното чувство, че е наранила болезнено Доминик, лека-полека се уталожи. За свое голямо съжаление обаче тя не успя да си обясни нарастващата си несигурност, неприятното усещане, че е объркала конците и че ще й се наложи да плати висока цена за необмислените си думи. Куражът я напусна. А като си помислеше за последните му думи, че на света има и други жени, освен нея, направо я обземаше страх!

Ожесточена, че си е позволила да ревнува Доминик от другите жени, тя седна в леглото си, обгърна с ръце коленете си и подпря брадичка върху тях. Очите й не се откъсваха от вратата, през която беше изчезнал съпругът й. Всичко това няма значение, повтори си за стотен път тя. Ние сключихме брак по разум и го знаем — и двамата. Между нас няма любов и най-добре ще е да живеем разделени и всеки да се занимава със собствените си дела. Лицето й се изкриви в гримаса. Създалото се положение не отговаряше на представите й за брака. Досега беше отказвала да се омъжи именно защото искаше да избегне празното и безцелно съществование на жената в него.

Тя се изсмя горчиво. Ирония на съдбата ли беше, че след всичко, което бе предприела през последните години, за да избегне брака без любов, сега беше попаднала точно в такава ситуация?

Много й се искаше да знае какво мисли Доминик в действителност, да разбере храни ли някакви чувства към нея и какви точно. Знаеше, че я желае физически или поне досега я беше желал. Знаеше, че през краткото време на познанството им се прояви като великодушен и добросърдечен. Но това още не означаваше, че тя означава за него повече от… от конете му например. Той беше богат и можеше да си позволи да бъде щедър, а що се отнасяше до добросърдечието — от време на време то служеше да прикрие равнодушието му.

В очите й засвяткаха бунтовни искри. Не, тя нямаше да допусне една кратка сцена да помрачи настроението й! Щеше да се отнася със съпруга си както подобаваше на съпруга — учтиво и внимателно, но нямаше да допусне фалшивият му чар да покори сърцето й! Нима Лейтимър не беше писал, че Доминик е посетил Дебора само ден преди сватбата? Нима чичо Джош не я предупреди, че е женкар, прелъстител от най-лошата порода? Не, тя в никакъв случай нямаше да допусне този негодник да завладее глупавото й сърце!

Мелиса разтърси глава и реши, че всичките й действия са били правилни. Доминик беше твърде дързък, твърде уверен в собствената си ценност и нямаше да му навреди, ако гордостта му понесеше някоя и друга драскотина. Нито за миг нямаше да му позволи да заподозре каква сладка буря предизвикваше в сърцето й дори само погледът му, да не говорим за докосването му, за усмивката…