Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 101

— Много си мил с мен! Толкова съм ти благодарна… — Заблъска си главата за още няколко благодарствени думи, но разумът отказа да й служи, блокиран от последната забележка на Доминик. Сватбената нощ беше толкова близо…

— Доминик! — провикна се в този момент Леони, скрита в сянката на галерията, и спести на Мелиса неудобството да продължи.

— Няма ли да покажеш на годеницата си как си обзавел къщата за нея?

Мелиса разтърси глава, за да се съвземе. Доминик се обърна бавно, взе ръката й и я поведе към къщата. Моментът на интимност беше отлетял.

— Надявам се обзавеждането да ти хареса — заговори учтиво той. — Нямах много време, но дадох на работниците строги указания за мебелите. Ако нещо не ти е по вкуса, можем да го променим. — Той й се усмихна така мило, че сърцето й се разтопи от сладост. — Уверен съм, че къщата е достатъчна за потребностите ни.

Все още разтърсена до дън душа от нахлулите в сърцето й чувства, Мелиса отвърна лице и промърмори полугласно някакъв отговор, надявайки се в думите й да прозвучи някакъв смисъл. Всъщност, в последно време целият живот беше загубил смисъла си…

Къщата беше отлично обзаведена, но Мелиса не запомни нито една подробност от обстановката. Твърде силно осъзнаваше факта, че утре ще дойде тук с Доминик. Запомни само, че стаите са просторни, че стените са с цвят на слонова кост, а пердетата са светлорозови. Двете спални, разположени на горния етаж и свързани с гардеробна, бяха най-яркият спомен в съзнанието й. Когато остана сама в леглото си в Уилоуглен, тя си припомни всички подробности на издяланото от розово дърво легло, украсено с богата резба, покрито с разкошна завивка от лавандуловосин сатен. Отново чу гласа на Доминик:

— Това е твоята стая. Твоето легло… Много се надявам да го споделяш с мен… често, всяка нощ.

Взирайки се отчаяно в мрака, Мелиса осъзна, че за последен път спи сама. Дъхът й спря. Утре щеше да стане съпруга на Доминик Слейд — за цял живот. Щеше да споделя леглото му. Какъв беше ужасът й, когато установи, че тази перспектива я възбужда! Как можа да се унижи дотам, че да се зарадва на предстоящата нощ с този човек! Тя стисна ръце в юмруци и отново устреми поглед в мрака. Няколко пъти си повтори, че няма да позволи на Доминик да забележи бурята, която се развилняваше в гърдите й при всяко негово докосване. Тялото й щеше да я издава, но тя щеше да бъде нащрек и нямаше да го остави да надникне в глупавото й сърце. Усети облекчение, когато мислите й се насочиха към писмото на Лейтимър. За първи път си пожела да не го беше скъсала, за да прочете отново грозните неща, които англичанинът беше написал за годеника й.

Макар че положи отчаяни усилия да мисли лошо за Доминик, тя не успя. Все пак бъдещият й съпруг имаше твърде много добри страни. Само като си спомнеше колко беше великодушен към Закари… И за малката къща… Колко мъже, дори влюбени до уши, биха подарили на бъдещата си жена къща и петдесет хектара земя? Ами историята с Фоли! Доминик беше спазил най-почтено уговорката им, макар че предстоящата женитба правеше това излишно. Да, той наистина беше добър и великодушен…