Читать «Измяната» онлайн - страница 7

— Нищо, освен че се е родил от неподходящата страна на планината — обясни Локлир.

Горат си свали качулката и дари Оуин с любезна усмивка.

— Резци Божии! — възкликна Оуин. — Ами че той е от Братята на Тъмната пътека!

— Моредел — поправи го Горат с нотка на иронична горчивина. — Тъмен елф, на вашия език. Поне така биха твърдели нашите братовчеди в Елвандар. Вие хората знаете много малко.

— Тъй като в момента не бързаме за никъде — подметна нехайно Локлир, — защо не вземеш да ни просветиш?

Горат изгледа младия скуайър, сякаш се опитваше да прецени нещо, след това потъна в кратко мълчание.

— В жилите на тези, които вие наричате „елфи“ — заговори той, — и на моите сънародници, тече една и съща кръв, но ние живеем различен живот. Ние сме първата смъртна раса след Великите дракони и древните.

Оуин погледна Горат с любопитство, но Локлир само скръцна със зъби и рече:

— Хайде, младежо, привършвай с превръзката.

— Кои са тези древни? — попита шепнешком Оуин.

— Властелините на драконите — отвърна Локлир.

— Валхеру, господарите на силата — добави Горат. — Когато напуснали този свят, те оставили съдбата ни в нашите собствени ръце и ни обявили за свободни същества.

— Чувал съм тази история — промърмори Локлир.

— Това е нещо повече от история, човече, защото съгласно нея този свят е завещан на моя народ. А после сте се появили вие, човеците, както и джуджетата и другите. Този свят бе наш свят, а вие ни го отнехте.

— Не съм студент по вероучение — поде Локлир, — а и познанията ми по история са доста оскъдни, но струва ми се, че каквато и да е причината за появата ни на този свят, ние сме тук и няма къде другаде да идем. Така че, щом вашите роднини, елфите, са преглътнали този факт и дори извличат полза от него, защо да не го направите и вие?

Горат втренчи поглед в младия скуайър, но не отговори. След това се надигна и тръгна бавно и решително към него.

Оуин тъкмо бе приключил с превръзките и отхвръкна настрана, когато Локлир го избута, опитвайки се да се изправи и да извади сабя срещу приближаващия се Горат.

Но вместо да се нахвърли върху Локлир, тъмният елф се метна над главата му, размахвайки веригата, с която му бяха оковани ръцете. Звън на стомана накара Локлир да се дръпне встрани и в същия миг отекна викът на Горат:

— Убиец в лагера! — После Горат срита Оуин и му кресна: — Не ми се мотай в краката!

Оуин не знаеше откъде се е взел този убиец, допреди миг край огъня бяха само тримата и си говореха спокойно, а ето че сега Горат бе вкопчен в схватка на живот и смърт с друго същество от своята раса.

Двамата се счепкаха под трепкащата светлина на огъня, лицата им бяха изкривени от гняв и омраза. Горат бе успял да избие сабята от ръката на другия моредел, а когато непознатият тъмен елф се опита да измъкне кинжала си, се промуши зад него и усука веригите си около врата му. Достатъчно бе само да напъне мишци и очите на среднощния нападател изхвръкнаха.

— Не се бори с мен, Хасет — прецеди през стиснати зъби Горат. — Ще го направя бързо, заради старата ни дружба. — При тези думи Горат дръпна рязко ръце и вратът на другия се прекърши, а тялото му увисна.