Читать «Измяната» онлайн - страница 219

— Жалко, че не всички са като него — въздъхна Арута. — Тогава животът в Кралството щеше да е много по-спокоен. Но въпреки победата не бива да забравяме тези дни на премеждия. Трябва да сме готови, в случай че тъмните сили отново се надигнат, инак смъртта на храбреците ще се окаже напразна. Горат ще бъде запомнен не като предател на своя народ, а като герой на хората и моределите. Той умря, за да спаси и едните, и другите.

— Жалко, че не можа да доживее остатъка от живота си в Елвандар — рече натъжено Оуин.

— Това не е решение, което може да бъде взето по желание — каза Мартин. — Агларана беше права — той все още не се бе завърнал напълно и тъкмо омразата му към Делекан му пречеше да се присъедини към еледелите.

— Аз пък съжалявам, че не можах да присъствам на твоето малко представление — обърна се Арута към Пъг.

— Не беше точно мое. Всъщност беше на Оуин — уточни Пъг. — Никога не съм бил голям майстор на илюзията, докато младежът е учил тези неща съвсем наскоро в Звезден пристан. Той изработи образа на Мурмандамус — по мое описание, разбира се. Останалото свърши Оракулът. Надявам се, че номерът ще мине.

— Без никакво съмнение — обади се Мартин. — Бях на десетина крачки, когато чух двама войници да разказват на Мороулф за смъртта на баща му и за края на Мурмандамус. Личеше си, че вярват напълно на онова, което са видели. Дори Нараб бе готов да повярва на историята. Струва ми се, че моределите вече няма какво да търсят в Сетанон. — Мартин остави чашата си и добави: — Време е да си вървя. Чака ме дълъг път до Елвандар, а след това и до Крудий. Ще иде да се наспя, че утре рано сутринта потеглям с моите приятели елфите.

Арута стана и прегърна брат си.

— Напоследък се виждаме все по-рядко.

— Ела в Крудий. Вземи и Анита, Боррик, Ерланд и Елена. И ще останете поне месец.

— Най-много две седмици, и то след като се роди бебето.

— Пак ли ще има бебе? — рече ухилено Мартин. — И кога смяташе да ми кажеш?

— Предполагам — отвърна с усмивка Арута, — че в Крудий вече те очаква писмо с кралски печат и сигурно вече щеше да си го прочел, ако не се бе запилял из горите с твоите приятели елфи.

— Ако не се бях запилял — повтори думите му Мартин, — тези двамата — той посочи Джеймс и Локлир — никога нямаше да се доберат до машината на разлома и да я разрушат. А горите и сега щяха да гъмжат от моределите на Делекан. — Той сниши глас: — А аз нямаше да намеря Нараб и да му помогна да открие Мороулф. — Смени темата и продължи с ведър глас: — Избрахте ли вече име?

Арута кимна.

— Ако е момиче, ще го наречем Алисия, като майката на Анита. Ако пък е момче — Николас, на прадядото.

— Ще очаквам с нетърпение вестта за раждането.

Арута прегърна отново брат си и отвърна:

— Не се и съмнявам. Пази се и предай обичта ми на Бриана.

Мартин излезе, а Арута погледна сънените скуайъри и каза:

— Нашите младоци са доста изморени. Какво смяташ, Пъг?

— Мисля, че вълшебната билка, дето им я е дал твоят знахар, вече не действа. И примка да им окачиш на шията, няма да ги събудиш.

— Радвам се да го чуя — рече Арута. — Значи няма причина да им се разсърдя. — Той се обърна към Оуин. — Ас теб какво да правим?