Читать «Измяната» онлайн - страница 217

— Господарю, дойдоха вестоносци.

Очакваше да види собствените си съгледвачи, пратени да надушат еледелите, но вместо тях се появиха почетните стражи на баща му, мръсни, изморени и завладени от панически ужас.

— Какво е станало? — попита той.

— Нещастие, господарю! На стената на Сетанон!

— Казвайте! — кресна им Мороулф.

— Преди три дни се промъкнахме незабелязано в града и господарят ни остави близо до задната порта на замъка. Нямаше го почти цял ден. Сетне изпод земята долетя страшен тътен и тогава видяхме нещо ужасно върху бойницата на замъка.

Мороулф сграбчи единия от войниците, разтърси го и викна:

— Казвай какво видяхте!

— Видяхме на бойницата баща ти и с него беше Мурмандамус. Сигурен съм, че беше той, защото не носеше риза, та се виждаше драконовият знак на тялото му. Беше измършавял като от дълго гладуване и блед от престоя под земята, но със сигурност беше той. Никакво съмнение няма. Той извика и всички чухме гласа му, усилен от някаква магия, точно както го чувахме преди десет години, господарю.

— Тъй-тъй — закима вторият войник. — Мурмандамус беше. А между него и баща ти стоеше човешкият принц Арута, с наведена глава, сякаш им е пленник. Мурмандамус извика, че най-сетне ще изпълни пророчеството и ще сложи край на живота на Господаря на Запада, но в мига, когато оголи сабята си…

— Какво? — В нетърпението си Мороулф удари войника и го повали на земята. — Казвай, ако ти е мил животът — обърна се той към другия.

— Милорд, отзад се показа един грамаден дракон, какъвто никой никога не е виждал. Тялото му излъчваше светлина и бе покрито с разноцветни отблясъци, а на гърба му яздеше магьосник с черни дрехи. Той извика, че Мурмандамус е лъжепророк и че пророчеството също е лъжливо, а после драконът изпусна огнена струя, толкова гореща, че чак ние я почувствахме. Господарю, баща ти и Мурмандамус се сгърчиха пред погледите ни, превърнаха се на пепел и бяха издухани от вятъра, а Господарят на Запада, принц Арута, остана невредим между тях!

Мороулф зави от болка и гняв и започна да удря войника.

— Проклети магьосници и пророци! — Накрая се изправи и огледа стражата си.

— Предайте на всички — рече той мрачно. — Връщаме се на север. Край на това безумие!

Моределите се завтекоха да предадат заповедта. Мороулф се обърна и бавно пое към лагера. Едва измина, няколко крачки, когато от сенките се показа неясна фигура.

— Милорд?

— Какво? — попита нетърпеливо Мороулф. Твърде късно забеляза, че заговорилият го продължава да се приближава към него, а когато го позна и извика, Нараб вече бе забил кинжала в гърдите на сина на своя враг.

Мороулф рухна на колене с разкривена от изненада уста и се просна възнак.

— Ние изпълнихме, каквото се искаше от нас — произнесе един глас от мрака.

Нараб се обърна.

— А аз ще изпълня моята част.

От гората се появи Мартин Дълголъкия с елфите си и Нараб продължи:

— Семейството ми е отмъстено. Сега вече мога да отведа хората си у дома.

— Няма да ви пречим, стига да се придвижвате на север — рече херцогът на Крудий. — Но никога вече не се връщайте на юг.