Читать «Измяната» онлайн - страница 220

— Ваше височество, отдавна трябваше да съм се прибрал у дома и ме чака един доста сериозен й неприятен разговор с баща ми. Напоследък нещата между нас не вървяха никак добре, а сега колкото повече се бавя, толкова по-голям ще е гневът му.

Арута се почеса по брадичката и рече:

— В такъв случай проблемът може да се реши с един добър кон и шепа жълтици, които да ти осигурят топла постеля по пътя. Освен това смятам да пратя писмо до баща ти, в което да изразя личните си благодарности на сина на барона на Тимонс за достойната му служба на Короната. Ще препоръчам също, ако баща ти не може да ти намери някоя подходяща служба, да те прати при краля, за да служиш на Короната в Риланон. Освен това ще изпроводя вест до брат ми да те вземе при себе си, веднага щом се явиш. Ако наистина го искаш, сигурен съм, че ще се намери място за един умен младеж като теб.

Оуин се усмихна. Със сигурност гневът на баща му щеше да се изпари в мига, когато прочетеше това писмо. Без да се брои дори препоръката до краля. Сега вече завръщането му в родния дом щеше да е направо триумфално.

— Благодаря ви, принце.

— Арута — намеси се Пъг, — трябва да поговорим за онова, което се случи в Сетанон, и за мерките, които се налага да вземем, за да не се повтори. — Той сдържа с мъка прозявката си. — Но първо — лека нощ.

Останалите също пожелаха лека нощ на принца и напуснаха павилиона. Пъг тръгна с Оуин към шатрата, която им бе отредил Арута. Когато влязоха, попита младежа:

— Какво ще правиш, когато се прибереш?

— Не зная още — отвърна Оуин. — Но едно съм сигурен — животът ми никога вече няма да е същият. Когато преживееш толкова много неща… не може да не претърпиш промени.

Пъг го чукна с пръст по челото.

— Тук имаш твърде много, за да не го използваш. Върни се в Звезден пристан. Така ще помогнеш никога вече да не се изправяме срещу побъркани магьосници като Макала.

— Не зная — рече Оуин. — Ще ми се да науча нещо повече за тези сили, дето дремят в мен, но преди това ще трябва да изслушам тежката дума на баща ми за бъдещето ми.

— Такъв е дългът на всеки истински благородник — рече Пъг. — Поне ще имаш време да обмислиш внимателно всички възможности, а без съмнение има доста неща, за които можеш да помислиш.

— Без съмнение — повтори като ехо Оуин. — Да ти кажа право, една от причините да напусна Звезден пристан беше обстановката там. Двамата кешийски студенти, Корш и Ватум, сформираха група от свои последователи и се готвеха да създават сериозни проблеми на останалите. Някой трябва да се погрижи да разтури всички тези фракции.

— Готов съм, само дето не знам как точно да постъпя — въздъхна Пъг.

После седна на леглото си, а Оуин почна да спуска завеските на прозорчетата. За миг спря и се загледа към притихналата гора отвъд лагера. Чуваха се гласовете на войниците, събрани около огньовете, а над дърветата ярко блещукаха звезди.

Помисли си за Горат и се зачуди дали най-сетне се е събрал със своите Майки и Отци, или пък е попаднал право на Блажените острови.