Читать «Пис, маймуно!» онлайн - страница 3

На другият ден, който всъщност бе и нейния рожден ден, рано сутринта, веднага след пукването на зората, се появи и Архитекта. Той бе хванал един нощен пътнишки влак от малката спирка в Искърското дефиле и пристигна с една напълнена с продукти чанта. Щом го видя, г-ца Гинче мигом засия. Усмихна се, развесели се, развъртя се да приготви празничния обяд. Присъствието на котето стана веднага причина за оживен коментар.

То се разхождаше навсякъде в малката стаичка, разузнаваше новата за него обстановка, даже провери съдържанието на чантата която носеше госта. И двамата сърдечно му се радваха. Постепенно то позволи да го галят, даже при тая процедура се повдигаше на лапи, вирваше опашка и се отъркваше в крака на този който му се радваше.

Към обяд се появи и Племенника на г-ца Гинче. Той и носеше подарък, едни топли и пухкави пантофи. Разцелува я. Дари я с грижливо подготвения пакет, следствие на което тя започна да ахка и цъка от възхищение. Здрависа се с Архитекта и седна на изкорубената кушетка. Котето новодомец се бе свряло точно под тая кушетка. Смутено от шума, то изскокна изпод краката му се стрелна към един отдалечен ъгъл за да търси тишина и спокойствие.

— Я-а-а-а! Сузане бе, откъде се появи? — Възкликна Племенника. Така котето импровизирано получи името си, което пък от своя страна бе една добра поличба, тъй като всички знаем, че коте без име не върви добре в живота.

— Как позна, че е мъжко? — осведоми се Архитекта.

— Ами не е много трудно да се разбере!

— Маро, ма! Маро, ела при мама, ела! — разнежи се отново г-ца Гинче.

— Не, Маро ма! А Сузане, бе! — уточни племенника.

Сузан се престраши и това естествено бе в негова полза, тъй като веднага получи едно от току що изпържените, топли кюфтета. Рожденият ден на г-ца Гинче бе ознаменуван както си го изисква традицията с един приличен и тържествен обяд. Племенникът бе донесъл и бира при което обяда завърши с подчертано приповдигнато настроение. Сузан сновеше като совалката Атлантис от коляно на коляно, но така и не бе допуснат до отрупаната с ястия маса. Той с такъв ентусиазъм се стремеше да докопа купата с кюфтета, но достъпа до този обект най-безцеремонно му бе забранен.

Това бяха и първите стъпки в оформянето на домашното му възпитание, което при него очевидно липсваше.

Г-ца Гинче донесе отнякъде някакъв стар грамофон и пусна любимите си плочи на Лили Иванова от времето на ранния Златен Орфей. Заслушаха се. Размечтаха се. Разтопиха се от умиление към отминалата младост. На Архитекта даже му тръгнаха сълзи. Явно беше много музикален или пък споходен от много вълнуващи стари спомени. Всички забравиха за Сузан. Той обаче не бе забравил кюфтетата.

В един момент на заплесия от страна на новите стопани, лакомия котарак се примъкна към захлупената купа с кюфтета, бутна с лапа капака и започна истински котешки пир. В момента когато плочата свърши и се наложи да се смени всички забелязаха интервенцията. Г-ца Гинче сви устни, сбърчи вежди, пресегна се към точилката и викна кресливо.