Читать «Императорската перла» онлайн - страница 82

Съдията Ди кимна към началника. Отведоха Ян.

Съдията седна. Изтри потта от челото си. Господин Куан се прокашля и запита:

— С разрешението на негово превъзходителство имам един въпрос.

Съдията Ди уморено кимна и той продължи:

— Господин Ян ми дължи немалко пари за два старинни бронзови съда, които му доставих. Мога ли да разчитам, че трибуналът ще ми изплати дължимата сума от конфискуваното имущество на престъпника след влизането в сила на присъдата?

— Естествено, господин Куан — отвърна съдията Ди и добави: — Утре ще ми трябвате в съда като свидетел. След заседанието сте свободен да продължите пътя си, когато решите.

— Благодаря, ваше превъзходителство — каза Куан и добави, поклащайки тъжно глава: — Винаги съм смятал и господин Ян, и доктор Пиен за здравомислещи и делови хора. Явно човек, колкото и внимателно да подбира партньорите си, пак може да сгреши. Искрено съм благодарен на негово превъзходителство, че ме покани на тазвечерната среща, за мен тя бе изключително поучителна. Струва ми се, че още преди разговора вие сте знаели, че виновните са Ян и Пиен, така ли е?

— Така е — отговори съдията Ди с желание да се отърве колкото може по-бързо от присъствието му.

— Невероятно! Представяте ли си, ваше превъзходителство, имах смътното чувство, че подозирате и мен? Тц, тц, явно ние, търговците, представа нямаме за проницателността на магистратите.

— Свободен сте, господин Куан — рязко каза съдията. — Предайте най-добрите ми благопожелания на господин Сун.

— Благодаря, ваше превъзходителство. Господин Сун непременно ще оцени вниманието ви към него. — Куан сви устни и тревожно продължи: — Опасявам се, че скоро ще го сполети нов пристъп. Познавам симптомите. Днес, докато обядвахме, започна да се оригва и да се оплаква, че…

— Хун, ще изпратиш ли господин Куан? — прекъсна го съдията Ди.

Куан направи нисък поклон. Сержантът го изпрати до коридора.

— Ама че досадник! — с гримаса измърмори съдията. Бръкна в ръкава си, извади дървената ръка и внимателно я откачи от черупката на костенурката. Животинчето остана неподвижно върху масата, скрило главицата и крачетата си в черупката.

Сержант Хун се върна в библиотеката. Пристъпи безшумно до масичката в ъгъла, попипа чайника да провери дали е още топъл, и наля чаша чай.

— Дай на този приятел листата, които държеше зад тримата ни гости, Хун.

Сержантът се приближи до масата и сложи чашата чай пред съдията. После измъкна няколко марулеви листа от ръкава си. Щом ги постави на масата, костенурката подаде глава, примига срещу свещта и ситно-ситно запристъпя към тях.

Глава XIX

Сержант Хун се сърди; съдията Ди признава, че сам се е опасявал от дързостта си.