Читать «Императорската перла» онлайн - страница 81

— А госпожица Ли разпознахте тази сутрин, когато са я водили в трибунала, нали?

— Че как да не познае човек глупавото й валчесто лице? — презрително го попита на свой ред Ян. — Миналата седмица казах на Ся да ми я доведе. Тя е от ония глупачки, които много врещят. Като видях да я водят към трибунала с ония трима дървеняци, разбрах, че Ся не е успял да ги предупреди, че сделката се отменя, и са ги спипали на място. Значи щяха да изпеят пред съда и за къщата на старата вещица. А тя, не ще и дума, тутакси щеше да ме издаде, за да отърве кожата. Веднага изтичах в къщата й. Този път имах късмет, заварих я сама.

— Наистина ви е провървяло — сухо се съгласи съдията Ди. — Нямам повече въпроси — и той кимна към началника на стражата.

Съдията мълчаливо наблюдаваше как стражниците оковават исполина във вериги. По някое време се обади отново:

— Предполагам, че госпожа Ку и Кехлибар са ви били ненавистни, защото са отхвърлили ухажванията ви. Но защо изтезавахте останалите жени? Та вие не сте ги познавали.

Ян изпъчи гърди и веригите му издрънчаха.

— Не мисля, че ще ме разберете — спокойно отвърна той. — Но ще се опитам все пак да ви обясня. Известно време Кехлибар наистина представляваше интерес за мен, защото в невзрачното девойче съзирах напълващата красавица, както успя да забележи и Ку. Кехлибар обаче беше само една изящна форма, под която се криеше лъстива развратна робиня. Докато Златен Лотос е съвършената красота. От нея се излъчва вътрешно сияние, допълвано от деликатния чар на възпитание и изтънчена образованост. Златен Лотос е самото въплъщение на красотата, а красотата е единственото, към което цял живот съм се стремил, защото за какво друго си заслужава да живее човек? — той продължи по-бързо: — Красотата, запечатана в камък или дърво, в сребро или порцелан, в бронз или злато, е несравнима с красотата, която може да живее и да диша в тялото на една жена. На тази висша красота можеш да се насладиш, ако я притежаваш физически, за да й се възхищаваш и да се дивиш всеки ден, да я галиш и да я почиташ, да откриваш в нея все нови и нови прелести и наслади. Да притежавам Златен Лотос, това се превърна във висшата цел на живота ми, това беше върховната наслада, която с пълно право ми се полагаше след десетките години, през които обичах, съхранявах и изучавах красотата. Но онази нощ в храма тя ме погуби. С един удар безжалостно изтри цялата ми способност да се радвам на красотата, остави ме осакатен, изпълнен с едничкото желание за мъст. Изгарящо желание да отмъстя за това жестоко, нечовешко зло, което ми причини. И аз си отмъстих. Аз, убитият, възкръснал от гроба! — възкликна той, а в очите му пламна безумен блясък. — Измъчвах и изтезавах жената, безсърдечната убийца, която изкушава и подмамва със закачливи усмивки и свенливи погледи, а след това отблъсква с презрителна насмешка, за да остави след себе си някаква жалка останка, и телом, и духом осакатена. Карах ги да пълзят пред мен на колене, да ме молят за милост с нейния глас, защото аз налагах с бича си нейната плът, нейната кръв се лееше пред очите ми, нейната… — Ян млъкна и облиза пяната от сгърчената си уста. В следващия миг изкривеното му лице се отпусна и той добави тихо: — Постъпих, както трябваше според мен. И ще си понеса последиците.