Читать «Императорската перла» онлайн - страница 54

— Някой от гостите да ви е обръщал специално внимание? — запита съдията.

— Никога, ваше превъзходителство. Аз бях там като проста прислужничка, нали ви казах? Господата разговаряха само с куртизанките от изисканите заведения. Но все пак бакшиши ми даваха. Случваше се и доста големи да са.

— Да ви говорят нещо имената Тун Май и Ся Куан?

Тя поклати глава. Съдията Ди помоли старшия писар да прочете протокола. Госпожица Лян и госпожица Ли потвърдиха достоверността му и поставиха по един отпечатък от палец върху документа. Съдията благодари с по няколко учтиви думи на двете жени, после удари с чукчето и закри заседанието. Госпожица Лян подаде чадъра си на момичето.

— Пази ми сянка, когато излезем на улицата, миличка — каза тя. — Много съм чувствителна към слънцето, пък и не е редно човек с моето положение да ходи без придружител из града.

И закрачи към изхода, а момичето смирено я последва.

Глава XIV

Съдията Ди излага в задухата две версии пред сержант Хун; началникът на стражата донася вест за ново нападение

В кабинета на съдията Ди старшият писар му помогна да се преоблече в тънък зелен памучен халат. Съдията се разпореди да му сервират обедния ориз в кабинета, а после да му донесат и леген със студени пешкири. И щом началникът на стражата се върне, незабавно да му докладва.

Щом даде разпорежданията си, съдията Ди закрачи из кабинета със сведена глава. Обмисляше последните разкрития. Явно Ся Куан бе наел тримата бандити по нареждане на своя покровител, неизвестния маниак. Дали собственичката на къщата зад даоисткия храм, където е трябвало да отведат похитената жена, го познаваше? Прекалено хубаво и лесно би било, за да се окаже истина. Но пък се случваше щастливо съвпадение да разплете и най-забъркания случай. На вратата се почука. Съдията вдигна глава, очаквайки да види на прага началника на стражата. Появи се писарят, хванал поднос с купичка ориз, супа и блюдо мариновани зеленчуци.

Съдията Ди седна на писалището да обядва. Почти не усещаше какво слага в устата си, мислите му бяха погълнати от трите убийства. Усещаше, че разследването е стигнало до повратна точка, защото най-сетне бе наясно с подбудите на убиеца. Първоначално бе приел за мотив алчността — предполагаше, че престъпникът е целял да задигне перлата и златото. После отхвърли алчността и реши, че злодеят се ръководи най-вече от ревност, което водеше до изводи че историята за Императорската перла е чиста измислица. Сега следваше да отхвърли и ревността, поне като главен двигател, защото вече безусловно бе установено, че в основата на престъпните деяния лежи някакъв извратен порив да се изтезават жени, каквито и да било. Естествено, както доказваха и кражбата на златото, и машинациите със залаганията, все още и алчността не биваше да се пренебрегва като мотив. Но всичко това в момента оставаше на заден план. Като основна първопричина напред излизаше извратена похот. А това не бе никак добре, защото, усетят ли подобни маниаци, че някой пречи на кроежите им, склонни са да прибягват до страшни зверства без оглед на последиците.