Читать «Императорската перла» онлайн - страница 53

— Дама! — изрева госпожица Лян, наведена до самото му ухо.

— Махнете това чудовище от мен! — панически изкрещя Фън. — Знаете ли какво направи с мен, след като забучи камата в ухото ми? Тя… тя… — мъжът изгуби напълно самообладание и избухна в ридания.

Съдията Ди стовари чукчето по трибуната.

— Отговорете на въпроса ми! — извика той. — Признавате ли се за виновен в престъплението, в което ви обвиняват?

Притиснал кървящите си уши, мъжът изпъшка:

— Признавам се!

С треперещ глас съседът му Уън също се призна за виновен. Третият едва успя да кимне с глава и рухна ничком на пода. Съдията Ди се обърна към старшия стражник, заел мястото на началника:

— Откарайте тримата престъпници в затвора и извикайте съдебния лекар, за да се погрижи за тях. Ще ги изслушаме отново, след като се възстановят — стражниците повлякоха тримата мъже извън залата, а съдията се обърна към момичето:

— А сега да чуем вашите показания, госпожице Ли.

Засуканата госпожица изтри насиненото си лице с ръкав и отговори с мек глас:

— По пладне седнахме да хапнем ориз, както е обичаят, заедно с още три момичета от дома. Тъкмо тогава нахълтаха тези трима мъже и събориха вратаря. Собственикът ни ги попита какво искат, а единият го удари с юмрук в лицето. Каза му, че искат да ме вземат за този ден и че по-късно вечерта ще ме върнат. После ме грабнаха, омотаха около главата ми парче плат и ме повлякоха навън с ритници. На улицата повървях известно време с тях, без нищо да кажа, после освободих едната си ръка. Дръпнах кърпата от лицето си и започнах да крещя за помощ. Тогава се появи госпожица Лян…

— Друг път опитвали ли са се да ви отвлекат?

— Никога, ваше превъзходителство.

— Кой от клиентите ви може да има пръст в тази работа?

Момичето объркано погледна съдията. Помисли малко, после поклати глава и каза:

— Нямам представа. Работя тук от една година. Дъщеря съм на лодкаря Ли, той живее по-нагоре по реката. Баща ми задлъжня и се наложи да продаде или лодката, или мен. Клиентите ми бяха търговци и продавачи от околността. Все почтени хора, познавам ги. Защо ще им е да ме отвличат, като знаят, че могат всичко да получат по обичайния ред?

— Така е — изрече съдията Ди. — Освен клиентите, които приемахте в публичния дом, ходили ли сте като компаньонка по угощения, кръчми или винарни?

— О, не, ваше превъзходителство. Аз не умея нито да пея, нито да танцувам и не ме наемаха за увеселения. Но собственикът ме пращаше от време на време да помагам при сервирането или за обличането на дървата съпруга на домакина.

— Къде сте ходили да помагате, да речем, през последните два месеца?

Момичето започна да изрежда, а съдията си даде сметка, че така доникъде няма да стигне. Момичето изброяваше все многолюдни приеми, на които бяха присъствали и Ку Юанлян, и доктор Пиен, и други известни личности, и то неведнъж, както и антикварят Ян. Спомни си и че на една вечеря в по-тесен кръг у тукашен търговец на лекарства гостувал и господин Куан Мин.