Читать «Императорската перла» онлайн - страница 48

Хун изчака минута-две съдията да каже нещо, но той остана безмълвен. Изведнъж разтърси рамене и посочи две малки продълговати бамбукови плочки сред книжата върху бюрото.

— Кога пристигнаха? — попита съдията.

— Ефрейторът от Южната врата ги донесе преди две-три минути, ваше превъзходителство.

Съдията ги разгледа с интерес. Бяха почти еднакви по големина и върху всяка бе изписано числото 207. Но докато цифрите върху едната плочка бяха надраскани с непохватно усилие от някой почти неук, почеркът върху другата издаваше уверената ръка на грамотен човек. Освен това напряко на втората имаше съвсем тънка, почти незабележима рязка, която разделяше повърхността й на два еднакви квадрата. Съдията наплюнчи показалец и изтри изписаните цифри. Пъхна плочката в ръкава си и с доволна усмивка заяви:

— Ще я задържа. Другата върнете на охраната. Така, а сега да ти разкажа за посещението си при приятелката на Шън Ба госпожица Горска Теменужка.

— Как изглежда, ваше превъзходителство? — нетърпеливо запита Хун. — Наистина ли е толкова изискана и деликатна?

— Не знам дали това са най-точните думи — насмешливо отвърна съдията Ди. — Тя е монголка боркиня, доста страшничка — и съдията предаде сбито на сержанта разговора си, като заключи: — Вече знаем, че из града шета жесток маниак и че е наемал първо Тун, после и Ся да му доставят жени, с които да задоволява мерзката си похот. И че същият този злодей е отговорен за трите убийства.

— Това ще рече, че можем да изключим първия заподозрян, ваше превъзходителство. Имам предвид господин Ку Юанлян. Да убие от ревност втората си съпруга и нейния любовник, това мога да си представя. Но изключено е според мен човек като господин Ку перверзно да изтезава жени.

— Не съм толкова сигурен, Хун. В очите на всички, дори на собствената си прислуга, Ку е начетен ценител на изкуството и любящ съпруг, но е напълно възможно в душата си да таи извратени страсти. Подобни люде обикновено умеят безупречно да прикриват порочните си наклонности. Затова случаи, свързани с такива перверзни типове, винаги са особено трудни за разрешаване. Единствените, които наистина знаят що за човек е той, са двете му съпруги. От тази гледна точка историята, как госпожа Ку излиза, за да отиде на гости при своя приятелка, и внезапно загубва паметта си, не звучи особено убедително. Ами ако всъщност е бягала от мъжа си, който е имал навика да я бие и да я изтезава? И ако именно отчаянието й от зверските мъчения е причината да полудее? Не забравяй още и белезите по трупа на Кехлибар, които може да водят до същия източник. В този случай би имало смекчаващи вината обстоятелства за прелюбодейството й и намерението да забегне с Тун Май.

Съдията млъкна, като си вееше бавно с ветрилото. След малко продължи:

— След госпожица Горска Теменужка посетих и господин Ян в магазина му за антики. Тъй като госпожица Лян ми каза, че престъпникът е колекционер на антики, исках да понауча нещо за клиентите на господин Ян. Той разказа интересни неща за характера на Ку Юанлян — и съдията препредаде на сержант Хун случая с персийската купа, след което продължи: — Ку съсипва безценна антика заради един нищожен недостатък. Не е трудно човек да си представи как е реагирал, узнавайки, че друго негово безценно притежание, Кехлибар, има най-тежкия за жена дефект, неверността — съдията се смръщи и остана замислен. — И все пак нещо не се връзва. Ако приемем, че Ку е толкова извратен, би ли наел мижитурка като Ся, за да я убие? Нали така се лишава от удоволствието да сложи край на живота й със собствените си ръце? — и съдията припряно поклати глава.