Читать «Императорската перла» онлайн - страница 4

— Местните хора — каза доктор Пиен — вярват, че състезанието омилостивява речната богиня и ще донесе достатъчно дъжд на селяните и обилен улов на рибарите — той попипа черните си мустаци, които подчертаваха бледността на лицето му, длъгнесто и невъзмутимо.

— Едно време — поде господин Ку — този празник не минавал толкова невинно. Обичаят изисквал след състезанието в храма на богинята да се принесе в жертва един младеж, наричан „годеник на богинята“. Семейството на избраника се смятало за удостоено с рядка чест.

— За щастие нашите владетели не страдат от закостенели предразсъдъци и са премахнали всички жестоки обреди още преди столетия — каза съдията Ди.

— Отколешните вярвания обаче не отмират лесно — бавно изрече доктор Пиен. — По тези места хората все още се кланят пред богинята на реката, макар че каналът вече има много по-голямо значение и за рибарите, и за лодкарите. Преди четири години по време на състезанието един дракон се обърна, удави се гребец. Хората приеха това за добра поличба, която им обещава богата реколта наесен.

Ку погледна смутено към лекаря, после остави чашата си, изправи се и каза:

— Моля негово превъзходителство да ни разреши да се оттеглим. Трябва да проверим дали на трибуната всичко е готово за връчването на наградите.

Доктор Пиен също стана и двамата си тръгнаха с дълбоки поклони.

Трите съпруги тутакси се показаха иззад паравана и насядаха около масата. Третата погледна наредените плочки и каза:

— Малко са останали. Да си довършим играта.

Прислужничките донесоха пресен чай. Скоро четиримата потънаха отново в играта. Съдията поглаждаше дългата си черна брада, вторачен в последната си плочка — три и нула. Всички тройки лежаха на масата, но трябваше да има още една плочка с две нули. Ако излезеше, той щеше да е победител. Загледан в заруменелите лица на съпругите си, той нехайно се питаше у коя ли е.

Внезапно изкънтя оглушителна експлозия, последвана от пронизителни гърмежи.

— Хайде, играй — подкани нетърпеливо съдията Втората, седнала от дясната му страна. — Фойерверките вече започват.

Втората съпруга приглади колебливо блестящата си черна коса и постави на масата плочка с две четворки.

— Пас — разочарован каза съдията Ди.

— Аз печеля! — радостно възкликна Третата и показа последната си плочка: четири и пет.

— Моите поздравления — възкликна съдията. После попита: — Коя от вас стиска двете нули? Откога ги чакам тия дяволски нули!

— Не съм аз — заявиха Първата и Втората и показаха останалите им плочки.

— Странно — смръщено каза съдията Ди. — На масата има само една плочка с две нули, а и в резерва няма друга. Къде ли може да се е дянала?

— Сигурно е паднала на земята — отвърна Първата. Огледаха под масата, изтърсиха и робите си, но плочката не се намери.

— Може момичетата да не са я прибрали в кутията предния път — предположи Втората.

— Изключено — начумерено заяви съдията. — Преди началото на играта както винаги преброих всички плочки.