Читать «Императорската перла» онлайн - страница 2

Мъжът стисна решително устни, хвърли последен колеблив поглед към статуята и се обърна. Тръгна към стария монах, който нареждаше в унес молитвите си, и го потупа по мършавото кокалесто рамо:

— Защо не оставиш тази вечер твоята богиня сама по изключение? Състезанието на драконите ще започне всеки момент — и като извади шепа медни грошове от ръкава си, продължи: — Вземи това и иди да хапнеш като хората в онзи ресторант отсреща.

Старецът вдигна уморените си зачервени очи, без да посяга към парите.

— Не мога да я оставя, господине. Вие не знаете колко е ревнива и отмъстителна — и отново сведе беловласата си глава над молитвеника.

Мъжът изръмжа една груба ругатня и отмина по каменните стъпала, които извеждаха на крайбрежната улица. Трябваше час по-скоро да се върне в града за финала на гребното състезание.

Глава II

Съдията Ди губи на домино; злощастието на един барабанчик подарява победа на противника

— Его я шестицата, дойде ми най-сетне — доволно съобщи съдията Ди на Първата съпруга и добави една плочка към сложно усуканата редица върху квадратната маса. Трите му съпруги бяха свели безмълвно очи към плочките в ръцете си. В падащия сумрак червените точици върху бамбуковите плочки едва се различаваха. Съдията и трите му съпруги седяха на издигната платформа върху кърмата на официалната гемия, привързана успоредно на брега на канала малко встрани от другите лодки. Беше петият ден от петата луна — денят на ежегодната регата на лодките дракони. Още от ранния следобед жителите на Пуян се стичаха през Южната порта към трибуната, издигната на мястото, където трябваше да финишират драконите. Там съдията Ди като областен магистрат щеше да връчи наградите на екипажите победители. Официално магистратът бе длъжен да участва единствено в тази церемония, но съдията Ди открай време държеше да споделя вълненията и радостите на хората, поверени на неговите грижи, и реши да присъства на празненството от самото начало. Един час преди залез слънце, придружен от свитата си, той напусна града с три паланкина. Съпругите му се разположиха на голямата официална гемия, закотвена срещу трибуната, хапнаха ориз и сладка супа подобно на хилядите граждани, които се бяха струпали върху наредените покрай двата бряга лодки. След яденето четиримата седнаха да поиграят домино в очакване на лунния изгрев и началото на състезанието. Захладняваше. От отсрещния бряг долитаха песни и смях. На всяка лодка или гемия пламнаха гирлянди от фенери и пъстроцветните им отражения затанцуваха по повърхността на гладката тъмна вода. Беше приказно красиво, но четиримата около масата почти не обръщаха внимание на тази феерия. Доминото бе любима игра в дома на съдията Ди и към него се подхождаше много сериозно. А сега наближаваше решителният момент, краят на играта. Третата съпруга избра една плочка от своите, положи я до наредените на масата и се обърна към двете млади прислужнички, седнали край мангала за чай:

— Запалете и нашите фенери, вече едва виждам.

— Пас — обяви съдията Ди и с раздразнение погледна стария домоуправител, който се появи на палубата и пристъпи към масата. — Какво има? Да не би пак да се е явил онзи странен посетител?