Читать «Императорската перла» онлайн - страница 38

— В леглото, ваше превъзходителство. Дори не вечерях. Това главоболие ще ме умори, нали разбирате. Няма спасение — той се облакъти на перваза и продължи. — При това го усещам, когато идва. Първо ме втриса и изгубвам всякакъв апетит. После започва да ми се гади и в устата си усещам кисел вкус, след това…

— Ужасно, наистина. Господин Куан отби ли се при вас вечерта?

— Отби се. Мина преди вечеря да ми каже, че отива да гледа състезанията с някакъв свой приятел. Не го чух кога се е прибрал. Впрочем ще го намерите в каютата му, ето я, до моята е. Да не би да се е случило нещо?

— Просто ми трябват свидетели. Един човек е убит.

Господин Сун хвърли гневен поглед към раздърпания капитан.

— Жалко, че не е бил нашият капитан — изпъшка дълбоко той. — По-разпасан екипаж не съм виждал.

Капитанът възропта възмутено, но съдията се обърна към него и му нареди:

— Откарайте джонката до стоварището в града, при Западната врата, и изчакайте там по-нататъшни заповеди — след това каза на господин Сун: — Опасявам се, че ще се наложи да останете в Пуян за ден-два, господин Сун. Можете да се възползвате от престоя, за да отидете на лекар. Пожелавам ви скорошно оздравяване.

Господин Сун започна да обяснява колко много бърза, но съдията Ди му обърна гръб и слезе на брега.

— Вие сте важен свидетел — каза той на господин Куан. — Затова се налага за известно време да прекъснете пътуването си. Наредих на капитана да откара джонката до стоварището, а вие останете на борда или ако желаете, наемете си стая в някоя странноприемница. Трябва само незабавно да известите в съда за местопребиваването си, за да мога да ви призова при нужда. — Куан се смръщи и понечи да каже нещо, но съдията се обърна властно към Пиен. — И вие ще ми трябвате, докторе. Засега не напускайте града. Довиждане.

Той се метна на коня си и препусна заедно със сержант Хун. Слънцето, вече високо в небосвода, прежуряше немилостиво, докато яздеха по широкия Друм.

— Трябваше да си вземем сламени шапки — промърмори съдията Ди.

— Ще стане и по-горещо, ваше превъзходителство. Едно листо не трепва, а и тези тъмни облаци, дето се събират, никак не ми харесват. Нищо чудно следобед или привечер да се извие буря.

Съдията не каза нищо. Продължиха мълчаливо. Когато зърнаха Южната врата, съдията внезапно избухна:

— Трето убийство за два дни! При това премахват Ся Куан, единствения, който можеше да хвърли някаква светлина върху тази заплетена история — и продължи по-спокойно. — Хун, да си призная честно, тревожно ми е. Из града ни шета на воля опасен, абсолютно безогледен убиец.

Ефрейторът, началникът на охраната, ги забеляза отдалече. Посрещна ги опънат като струна пред караулката в градската стена. През прозорчето се чуваше някакво потракване. Върху една висока маса двама стражници подреждаха бамбуковите плочки на закъснелите предната вечер граждани. Съдията Ди спря коня си, наведе се от седлото и надникна през прозорчето. След малко се изправи и умислено залюля камшика си напред-назад. Имаше смътното усещане, че тракащите бамбукови плочки му напомнят за нещо, останало дълбоко в съзнанието му, но колкото и да се мъчеше, не се сещаше какво е то. Той свъси вежди. Ефрейторът го загледа учуден и започна със запъване: