Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 3

Васил Попович

Тихий в него време Херкулес-Бад като че се съживи. Не се чуваше друго, освен питания съсед на съседа: Що е? Кой? Що става? Но както тяхното, така и недоумението на други много любопитни не трая много време, защото наскоро колата се спряха пред управлението на местните бани и всички можаха да видят сами и да се убедят в съществената причина на тоя шум.

В колата седеше една госпожа с капелина на главата си и с ръкавици на ръцете си, при това в най-разлютено състояние, защото с едната си ръка тя забраняше две гуреливи дечица, шест до осем годишни, а с другата махаше на халос над главата на компаньона си, вероятно нейния мъж и баща на децата. От своя страна тоя любезен компаньон женоподобно се отбраняваше, като си закриваше лицето с двете ръце от чевръстите и мълниеподобни женини си нападения, тъй щото и самий колар, в избежание на едно нечаяно и неумишлено посещение на чуждите плесници по тила му и като не му се щеше гърбът му или главата му да изпита едно неприятно съприкосновение с тях, отклоняваше се на дясно, на ляво, седейки на козлите.

При вида на едно подобно жалостно приключение почти всичките чаяни и нечаяни гледачи стекоха се на площада да гледат. Дамите от прозорците мятаха върху публиката торжествените си погледи, някои и други полусънни стопани, привлечени също от любопитството, явиха се у същите прозорци и с негодувание гледаха на трагикомическата картина; сегиз-тогиз тий изричаха по една такава красна думица, от която и последний грубиян би се засрамил и отвърнал.

— Де, де, мъжо, що ти стана? — чуваше се от единия прозорец.

— Полудя ли ти? — викаше друг глас от други прозорец.

— Посвени се, мъжо, засрами се! Говори ли се тъй просташки? — извика един дрезгав женски глас на отсрещний горний кат.

— Тъй му трябва, ваджията, като е мужик! — изговори една кокона у съседния прозорец, но тъй силно, щото гласа й да се чуе добре на площада.

— Жено! — чу се силен, решителен и строг глас. — Млъкни, жено!

— Е, не ща, не ща да мълча, защо да мълча? Ще говоря, на, напук! — отговори не по-малко решителний и опъчен женски гласец.

След това последва една силна мъжка псувня и поченатий по тоя начин неприятен разговор веднага се прекъсна.

В часа, когато честолюбието на много кокони почеваше да се раздразня и общото негодувание растеше, когато подобни мили разговори привлякоха незаслуженото внимание на публиката и мнозина се обърнаха към прозорците, а последните, по някое съображение ли на живущите зад тях или в избежание на някой уроки върху коконите от страната на дързостните любопитствующи, поченаха един след друг да се затварят. Сцената в колата следваше обаче еднакво, ако не и с по-голяма сила.

Мнозина господа се бяха натрупали около колата и с голямо любопитство приемаха примерно поучителния урок от майсторите на сцената. Други господа по-отдалечени от пъпрището, които същото любопитство привличаше, тичаха като пощръклели, за да не окъснеят и да видят с очите си това, което ставаше, и ту разпитваха подробностите на началото, ту се смееха, ту подсвирваха на всеки начин.