Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 2

II

Него ден, към който се отнася и настоящий разказ, мнозина седяха под навеса (издадений покрив) на един ресторант, пиеха обикновеното си утринно вайс-кафе (кафе с мляко) и се разговаряха помежду си. Часът беше станал десет. Слънцето стоеше високо над Мехадия; юнската жега почеваше; въздухът беше топъл, приятен и тих; природата дремеше. Приятната зеленина, с която се бяха постлали гигантските хълмове, сенчестите дървета под тях привличаха погледите на публиката и я канеха, мамеха при себе си. До обед оставаше още два часа. След утрешната баня обикновено всеки трябваше да иде да се поразтъпче един два часа, едно за да извърши предписанието на докторите, друго за да се налапа с девствений чист въздух и да си възбуди апетита, по български ищаха за ядене. Но тоя път мнозина се бяха сговорили да се изкачат на върха на един от близките високи мехадийски върхове, за да погледат оттам на величествената, великолепна и живописна околност. Бяха се наканили вече, когато отдалеч се зададоха едни покрити кола с два коня, също като ония, в които се довозват, или отвозват пътниците от Оршова за Херкулес-Бад и обратно от Мехадия за в Оршова. Разумява се, в едно такова затънтено място сред Карпатските планини, сред едно подобно общество, гдето всеки ще-неще трябва да търси минутни развлечения, естествено беше всяк да се заинтересува с новоприбивающите: кой е, какъв е родом, отгде ли е, не носи ли някоя по-прясна новина. И множеството се спря и срукна да зърне на пристигвающите.

Колата караше един млад и силен влах. Той шибаше конете и, не знам защо, все се къндулкаше ту на дясно, ту на ляво, също като човек, който си допуснал да си направи кефа повечко, отколкото може да допусти умереността и здравий разсъдък, или по-добре да речем в ущерб на хорската присъда. Или как той биеше конете безжалостно, подсвирваше им, нунукаше им, нещо бърбореше и викаше сърдито през зъби, от което животните повечето препускаха, отколкото крачаха обикновено.

Страшний трясък от колата подплаши всичка Мехадия. Мързеливите и прездрави кокони, които до тоя час още се излежаваха на меките си постилки в номерата и си въображаваха на свобода пикантната си хубост в тоя или оня костюм, веднага скочиха от одровете и всяка от тях се завтече към прозореца, повдигна завесите, увисна в най-небрежното си утринно дезабиле-деколте в разтворения прозорец и впи жедните си погледи в колата. В една минута десетки прозорци бяха разтворени и още толкова любопитни женски личности се показаха в тях.