Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 5

По божии или по дяволски промисъл мъжът трябваше да претърпи още едно страшно унижение и да понесе пълната победа на жена си, защото май дългият му и надолу закривен нос веднага се намери в котешките нехти на храбрата му стопанка. Хитрата и изкусна стратегия надви над силата: мъжът беше напълно пленен за носа от жена си, която го поведе по широкия плац на Херкулес-Бад, придружавана от ревливите си дечица. Но тоя път последните пищяха извънредно, неестествено, до Бога и причиниха спазми на много нервозни кокони.

III

Който е посещавал Херкулес-Бад, навярно ще е видвал прекрасния фонтан среди площада. Из среди коритото на източника издига се прекрасно издяланий каменний пиедестал (подножие), на който е сложен грамадний медний силач Херкулес — прав, полугол, полупокрит с кожата на убития от него див звяр, с една громадна тояга в ръце, черен-пречерен, приличен на днешните стари мангови потомци — кацавелите.

Не знам по кое съображение и вътрешно подбуждение отважната героиня повлече пленника си именно направо към тоя източник и почна да го обикаля, водейки мъжа си за носа. При всяко изравнявание с предницата на истукана тя караше пленника си да се покланя на Херкулеса, като приговаряше по влашки: „se ne inchimam“, което преведено на български ще рече „да се поклоним“; а мъжът, превзет от нестърпимите болки в носа, волю-неволю, покланяше се по мановението на безжалостната си победителка.

Това беше едно оригинално шествие в чест на тоя баснословен полубог. Зяпающата публика, гладна за всякакви сцени, гръмна от смях: тъй изкусните комици често възбуждат неудържим смях между присъствующите в театъра, като схванат истинския смисъл на пиесата и представят вярно неподражаемо смешното в ролята си.

Смехът на публиката подкустряше гордостта на неумолимата кокона. Някой от зрителите плесна ръце и извика браво. И ето че и други стотина души заплескаха продължително и завикаха: en avant! vorwarts! innaint! напред! иллери еморос! avanti! Но дамата нямаше нужда от много подобни насърчавания. Тя сама беше дотолкова храбра, щото почти не обърна внимание на тия заявления от страната на публиката, и с присърце влачеше мъжа си за носа.

Тая сцена се извърши тъй бързо, щото догдето се завърнат удалившите се катани за усмирението на новата буна между мъжа и жена му, последната беше два пъти заобиколила източника.

Кръв течеше от носа на клетия мъж, а злобата на съпругата му все растеше и растеше. Какво усещаше нещастният човек в това време, не знам. Той беше непреклонен до едно време, но болката го смири най-сетне, той презря унижението си пред многочислената тълпа и се обади пръв.

— Стига, жено, стига! — изгугняви той. — Станахме за смях на хората!

— Да те науча аз тебе — отговори сърдечната му половина, — за да помниш кога си ме водил по моя воля в Мехадия. Ако ти понася, не ме слушай и не ме води други път!

— Проклета да си, ако не ми отслабиш носа; виж разкървави ме, проклето, моля ти се, пусни ме!

Но наместо отговор разярената тигрица изръмжа: „Se ne inchimam!“