Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 6

И така, приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него.

Има нощи, в които страда от безсъние. „Това е част от Пътя, разсъждава воинът. — Аз сам избрах да вървя по него.“

В това изречение се крие цялата негова мощ: той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква.

От сега нататък в разстояние на стотици години Вселената ще помага на Воините на светлината и ще осуетява действията на онези, които са изпълнени с предразсъдъци

Енергията на земята се нуждае от обновление.

Новите идеи се нуждаят от пространство.

Тялото и душата се нуждаят от нови предизвикателства.

Бъдещето се повърна в настояще и всички мечти — с изключение на тези, които се основават на предразсъдъци  — ще имат шанс да се осъществят.

Важното ще остане; ненужното ще изчезне. Впрочем не влиза в задълженията на воина да съди мечтите на ближния, затова той не си губи времето да критикува чуждите решения.

За да вярва в собствения си път, не е нужно да доказва, че пътя на другия е погрешен.

Воинът на светлината много внимателно проучва позицията, която възнамерява да завоюва.

Колкото и да е трудна за постигане целта, винаги има начин препятствията да бъдат преодолени. Той проверява други възможни пътища, точи сабята си, стреми се да зареди сърцето си с постоянството, което ще му е необходимо, за да се справи с предизвикателството.

Но вървейки напред, воинът си дава сметка за съществуването на трудности, които не е предвидил.

Ако реши да спре, за да изчака идеалният момент, той никога няма да помръдне от мястото си; нужна му е малко лудост, за да направи следващата крачка.

И воинът проявява малко лудост. Защото в една война — както и в любовта — не е възможно всичко да бъде предвидено.

Воинът на светлината знае недостатъците си. Знае също така и качествата си.

Някои от приятелите му през цялото време се оплакват: „Другите имат по-вече късмет от нас.“

Може би са прави; истинският воин обаче не позволява на тази мисъл да го парализира; той се старае да използва в максимална степен своите добродетели.

Знае, че силата на газелата е в бързината на краката й. Силата на чайката е в точното и прицелване в рибата. Разбрал е, че тигърът не се бои от хиената, защото осъзнава силата си.

Тогава воинът се опитва да прецени на какво може да разчита. И никога не забравя да провери снаряжението си, което се състои от три неща: вяра, надежда и любов.

Ако притежава и трите, той не се колебае и продължава напред.

Воинът на светлината знае, че никой не е глупак и че животът учи всекиго  — дори това да изисква много време. Той винаги дава най-доброто от себе си и от другите. Освен това благородно се опитва да покаже на останалите на какво е способен всеки един.

Някои от другарите му отбелязват: „Има неблагодарни хора.“

Това не може да разколебае воина. Той продължава да насърчава ближния си, защото по този начин насърчава самия себе си.