Читать «Воинът на светлината — наръчник» онлайн - страница 5

И тогава воинът разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.

Воинът на светлината винаги прави необикновени неща.

Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна. Воините на светлината могат да си позволят такива дни.

Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Блясъкът в очите на воините на светлината никога не угасва.

Те са част от този свят и от живота на други хора, тръгват на път без дисаги и сандали. Често пъти са страхливи. Не винаги постъпват правилно.

Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквато и да е било благословия или чудо.

Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи, понеже смятат, че живота им е безсмислен.

Именно затова са воини на светлината. Защото си задават въпроси. Защото грешат. Защото търсят някаква причина и сигурно ще я открият.

Воинът на светлината не се бои от това, че ще го вземат за луд.

Той разговаря на глас със самият себе си, когато е сам. Някой му е казал, че това е най-добрият начин да общува с ангелите, и той се опитва да осъществи този контакт.

Отначало му се струва много трудно. Мисли, че няма какво да каже, че повтаря безсмислици Въпреки това воинът не се отказва. По цял ден разговаря със сърцето си. Казва неща, с които не е съгласен, говори глупости.

Един ден обаче забелязва промяна в гласа си. И разбира, че е започнал да натрупва мъдрост.

Воинът прилича на луд, но това е само маска.

Един поет е казал: „Воинът на светлината си спомня един откъс от «Пътя на поклонника» на Джон Бъниан: «Въпреки че съм преминал през какво ли не, не съжалявам за неприятностите, в които се забърках, защото именно те ме доведоха до там, където исках да стигна. Сега сабята ми е единственото, което имам, и съм готов да я дам на всеки, който реши да следва своя път. Нося със себе си следите и белезите от битките — те са свидетелство за преживяното от мен и награда за това, което завоювах.

Тези скъпи за мен следи и белези ще ми отворят вратите на Рая. Беше време, когато живеех, за да слушам истории за храбростта. Беше време, когато живеех само защото трябваше да живея. Но сега живея, защото съм Воин на светлината и защото един ден искам да съм при този, заради когото толкова много се борих.»“

Воинът на светлината разпознава своя Път още в мига, в който тръгва. Всеки камък, всеки завой го приветстват с „добре дошъл“, той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината.