Читать «Слуховете за мен» онлайн - страница 8

Ясутака Цуцуи

Може би именно поради тази причина съобщенията за мен придобиваха все по-голяма популярност, хората се отнасяха с нарастващ интерес към моя личен живот и аз се бях превърнал в господин Никой, когото познава всеки. Така една сутрин всички вестници излязоха със сензационното съобщение:

ЦУТОМИ МОРИШИТА ВЕЧЕРЯ ЗМИОРКИ!

ТОЙ СИ ПОЗВОЛЯВА ТОЗИ ЛУКС ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ШЕСТНАЙСЕТ МЕСЕЦА НАСАМ!

Случваше се понякога неочаквано да изненадам тълпата репортери, която слухтеше по петите ми. Веднъж в служебната тоалетна попаднах на запушен канал и когато направих опит да вляза в другите кабини, оказа се че са натъпкани до пръсване с разни непознати типове, обкичени с фотоапарати, кинокамери и магнетофони. Друг път, когато бръкнах напосоки в храстите пред моя дом, отвътре изскочиха дузина говорителки и репортерки и побягнаха надолу по улицата.

Една вечер, когато седях вкъщи и гледах телевизия, внезапно скочих и вдигнах татамито от пода, след това разковах дъските, разтворих вратите на гардероба и започнах да ръчкам тавана с шило. Говорителите и репортерите, които се бяха натъпкали навсякъде се разбягаха с диви писъци, четири-пет от тях, между които и една жена тупнаха от тавана на пода, а един оператор така се пльосна отгоре, че камерата му се разхвърча на хиляди посоки.

Разбира се, нито едно от тези събития не се превърна в новина. Само случки от моя ежедневен живот можеха да се превърнат в големите новини на деня, оставяйки зад себе си дори политическите, дипломатически и икономически репортажи.

Като например:

ГОСПОДИН МОРИШИТА СИ ПОРЪЧА НОВ КОСТЮМ!

ТАЗИ ВЕЧЕР ГОСПОДИН МОРИШИТА ОТНОВО ИМА СРЕЩА!

ЕЖЕДНЕВНИЯТ ЖИВОТ НА ГОСПОДИН МОРИШИТА — С ВСИЧКИ ПОДРОБНОСТИ!

КОЯ Е ЖЕНАТА В СЪРЦЕТО НА ГОСПОДИН МОРИШИТА? ГОСПОЖИЦА АКИКО МИКАВА ИЛИ НЯКОЯ ДРУГА?

ПОТРЕСАВАЩО! СЕКСУАЛНИЯТ ЖИВОТ НА ГОСПОДИН МОРИШИТА!

ДНЕС ГОСПОДИН МОРИШИТА ПОЛУЧАВА ЗАПЛАТА!

КАК ГОСПОДИН МОРИШИТА РАЗПРЕДЕЛЯ СВОЯ ДОМАШЕН БЮДЖЕТ!

ГОСПОДИН МОРИШИТА СИ КУПИ ЗЕЛЕНИ ЧОРАПИ!

Не след дълго дори се появиха коментатори, специализирани в моите лични проблеми. Почти всички списания редовно публикуваха на кориците си мои снимки. Последното ме накара да се замисля, дали не трябва и аз да получа нещо, задето ме използваха за техен модел на корицата. Но дните минаваха и никой не ми предлагаше хонорар. Не можех да чакам повече и реших да се отбия в едно от издателствата.

Макар че почти всички в града вече ме познаваха като роден брат, в издателството ме посрещнаха хладно. Сякаш въобще не бяха чували за мен. След дълго чакане най-сетне към мен се приближи намръщен младеж, който се представи за помощник-заместник-главен редактор.