Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 23

— Да, Майкъл е прав.

— Разговаряхте ли с хората наоколо, когато разбрахте, че е изчезнал?

— Да.

— Никой ли не е забелязал да отвличат или да отвеждат дете?

— Не. Някои си спомнят, че са го видели, но нищо повече.

— Ще бъда откровен с вас. Не ми е известно някой дори само да се е опитвал да отвлече дете, което е с майка си, и после да си пробива път през толкова хора. Но Майкъл смята, че Брайън може да е тръгнал след онзи, който ви е взел портфейла.

Катрин кимна.

— И аз си мислех същото. Това е единствената логична възможност.

— Майкъл ми каза, че миналата година Брайън се противопоставил на четвъртокласник, който блъснал един от съучениците му.

— Той е смело момче — отвърна тя. После проумя смисъла на казаното от полицая. „Той смята, че ако е проследил онзи, който е взел портфейла ми, Брайън може да се е опитал да го спре. О, Господи, не!“

— Госпожо Дорнън, ако нямате нищо против, мисля, че няма да е зле да поискаме съдействие от медиите. Може би ще успеем да накараме местните телевизионни канали да покажат, снимка на Брайън, ако имате такава.

— Носех снимката му в портфейла си — отвърна Катрин. Представяше си как синът й се противопоставя на крадеца. „Малкото ми момче — помисли си тя, — кой би могъл да нарани малкото ми момче?“

Какво казваше Майкъл? Той говореше на полицай Ортис.

— Баба ми има снимки на цялото ни семейство. — Детето погледна към майка си. — И без това трябва да позвъниш на баба, мамо. Ако скоро не се приберем, тя ще започне да се тревожи.

„Същите са като баща си — помисли си Катрин. — Брайън прилича на Том. Майкъл разсъждава като него.“ Тя затвори очи и се помъчи да сподави паниката си. „Том. Брайън. Защо?“

После усети, че Майкъл бърка в раничката й. Той извади клетъчния телефон и каза:

— Ще позвъня на баба.

9.

В апартамента си на Осемдесет и седма улица Барбара Кавъноу стискаше слушалката. Не искаше да повярва в онова, което й говореше дъщеря й. Но нямаше съмнение в ужасната новина, която Катрин тихо, почти безизразно й съобщи. Брайън беше изчезнал, при това вече от около два часа.

Без да издава безпокойството си, Барбара попита:

— Къде си сега, мила?

— Двамата с Майкъл сме в една полицейска кола на Четирийсет и девета улица и Пето Авеню. Бяхме точно тук, когато Брайън… изведнъж изчезна.

— Веднага идвам.

— Мамо, непременно донеси най-новите снимки на Брайън, които имаш. Искат да ги покажат по телевизията. А след няколко минути аз ще отправя молба за помощ по радиото. А, мамо, позвъни в болницата и кажи на сестрите на петия етаж в никакъв случай да не позволяват на Том да включва телевизора в стаята си. Той няма радио. Ако научи, че Брайън е изчезнал… — гласът й секна.

— Незабавно ще позвъня, но, Катрин, тук нямам никакви нови снимки. — Барбара се разплака. — Онези, които направихме миналото лято, са в къщата в Нантъкит. — Бе помолила да й пратят нови снимки на момчетата, но още не ги беше получила. Едва предишния ден Катрин й каза, че в бързината да доведат Том в Ню Йорк за операцията са забравили коледния й подарък — техните фотографии, поставени в рамки.