Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 113

— Мейви, искам да направиш снимка отблизо на Стелина — каза. — Даже няколко.

— Естествено, Алвира — съгласи се монахинята. — Тя игра превъзходно. Когато запя, не издържах и се разплаках. Вложи толкова чувство в думите!

— Така е. Носи музиката в душата си.

Невероятната, безумна идея на Алвира започваше да се превръща в увереност, но не искаше да я признае дори пред самата себе си. „Като начало можем да проверим акта за раждане — помисли си тя, — но, мили Боже, възможно ли е?“

— Готово — две-три минути по-късно каза Мейви и внимателно й подаде няколко полароидни снимки. — След малко ще станат по-ясни. Освен това успях да я снимам заедно с Рашид, когато й връщаше сребърната чаша.

„Сребърна чаша ли? Не! Това е потир! — помисли си Алвира. — Може и да греша. Може би прекалявам с фантазиите си. Но поне едно нещо мога да проверя незабавно.“

Мейви, моля те направи няколко снимки отблизо на онази чаша — каза тя. — Нека Стелина да я подържи.

— Хайде, Алвира — повика я Уили. — Трябва да ми подаваш подаръците за децата.

— Мейви, направи снимките и ми ги запази — нареди Алвира. — Не ги изпускай от ръце.

Тя побърза да отиде при мъжа си. Подаръците бяха на масата зад нея.

— Добре. Дядо Коледа, това е за Хосе — сърдечно каза Алвира и момченцето нетърпеливо протегна ръце.

Уили го прегърна.

— Почакай малко, Хосе. Сестра Мейви ще дойде да ни снима.

Алвира нямаше търпение да се освободи и да провери подозренията си, но беше по-лесно просто да помогне на Уили, вместо да търси някой да я замести.

Междувременно Корделия и нейните доброволци раздаваха бонбони и безалкохолни, макар че някои вече започваха да се разотиват. Алвира с удивление видя, че Грейс Нунес също се готви да си тръгне, следвана от Джери и Стелина.

Когато я повика, Грейс се приближи.

— Къде ще заведеш Стелина?

— Засега ще я оставя у тях — обясни жената. — Довечера баща й ще я доведе при мен. Каза, че първо искал да вечеря заедно с нея, след като се върнел от работа. Трябва да намина покрай сестра ми за малко, но той обеща да се прибере рано. Стелина ще заключи вратата. Нали, Стелина?

— Ще я заключа. О, надявам се татко да е научил нещо за баба — сериозно отвърна момиченцето.

Десет минути по-късно вече бяха раздадени всички подаръци. Алвира изтича при сестра Мейви Мери и взе полароидните снимки. После си облече палтото.

— Какво има? — с приглушен от пухкавата брада на Дядо Коледа глас попита Уили.

— Трябва да покажа на монсеньор Том едни снимки — каза през рамо тя. — Ще те чакам там.

Свещеникът не беше вкъщи, но я увериха, че скоро ще се прибере. Като се молеше да се върне по-скоро, Алвира неспокойно се разхождаше в салона на енорийското жилище. Половин час по-късно Уили и монсеньор Ферис пристигнаха едновременно. Свещеникът се усмихна.

— Каква приятна изненада, Алвира.

Без да се впуска в обяснения, тя му подаде снимките.

— Виж това, монсеньор Том.

Той взе снимката, на която Рашид връщаше чашата на Стелина, после погледна и останалите.