Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 106

Тя разсеяно кимна. Вниманието й бе насочено към Корделия, която събираше даровете на влъхвите. „Тези шоколади с жълт станиол наистина приличат на злато — помисли си. — Боядисаната купа, която е донесла за тамяна, е много красива. Ще трябва да донеса нов съд за мирото на мястото на онзи, който изпусна Рашид.“ После забеляза, че Стелина хваща Корделия за ръка и я отвежда настрани.

— Споделят си нещо тайно, а? — разтревожи се Лени.

— О, съмнявам се — бързо отвърна Алвира. — Зная, че Стелина искаше сестра Корделия и сестра Мейви Мери да се молят за баба й.

— А, да — след няколко секунди каза той. — Предполагам, че е затова.

Доволен от впечатлението, което смяташе, че е направил на репетицията, Лени си тръгна заедно със Стелина, като на всеослушание обясни, че има намерение да я заведе на вечеря.

— Вече не можем да уморяваме баба с готвене и сигурно ще трябва да си намеря готварска книга — беше последната му забележка.

На път за „Макдоналдс“ попита Стар, дали е казвала на сестрата да се моли за баба й, когато я е отвела настрани.

— Всеки ден я моля — тихо отвърна Стелина. Инстинктивно разбираше, че на баща й може да не му хареса онова, за което всъщност беше попитала сестра Корделия — ако баба й позволи да вземе сребърния потир, някога принадлежал на чичото на майка й, ще може ли Рашид да го поднесе като дар вместо строшения съд.

За нейна радост сестрата се съгласи. Стар бе убедена, че ако помоли баба си, тя няма да й откаже. „И когато Рашид го остави до люлката, ще се помоля, ако майка ми още не е отишла в рая, да дойде и да ме види поне веднъж.“

В последно време Стелина мислеше само за това. И все повече вярваше, че ако поднесат потира в дар на младенеца Исус, молитвата й ще бъде чута. И че майка й най-после ще дойде при нея.

26.

Питър Люис, дядото на Сондра, пристигна в сряда следобед. Фактът, че Гари не го придружава, едновременно я изпълни с облекчение и разочарование.

— Ще дойде само за концерта — каза дядо й, — защото е много зает. Освен това ми се струва, че е достатъчно проницателен, за да разбира, че пред толкова важно изпълнение е по-добре музикантът да бъде оставен насаме с музиката си.

Сондра знаеше какво иска да каже дядо й. Гари Уилис страстно обичаше музиката и разбираше присъщото за всички артисти напрежение.

— Радвам се, че е постъпил така — отвърна тя, — но също се радвам, че ти си тук. Изглеждаш много добре, дядо. — Въпреки подутите му от артрита китки и пръсти, тройният байпас беше възвърнал цвета на лицето му и енергичността му — нещо, което Сондра се бе опасявала, че възрастта и болестта завинаги са му отнели.

Когато му каза колко добре изглежда за годините си, той отговори:

— Благодаря ти, Сондра, но днес човек на седемдесет и пет не се смята за толкова стар. Доброто кръвоснабдяване на сърцето прави чудеса, макар да се надявам, че никога няма да ти се наложи лично да го разбереш.

„Дядо най-после изглежда достатъчно здрав, за да го понесе, когато му разкажа за бебето и какво смятам да направя след концерта.“ Но дори само от мисълта тя пребледня.