Читать «През цялата нощ» онлайн - страница 104

— Пък и всеки нормален адвокат би успял да отхвърли тези обвинения — загрижено рече Джо. — Затова стискам палци да не се откаже от акцията в понеделник вечер.

— Едва ли — заяви Пагано. — Ако инстинктът не ме лъже. Лени се готви да се чупи. Изглежда разбира, че в последно време в Горен Уестсайд става напечено за дилърите. Иска да направи удара в понеделник вечер и после се обзалагам, че ще замине.

— Възможно е, но се надявам не за там, закъдето той си мисли — каза Трейси. — Естествено, ако Лени свърши работата, ще ни падне в ръцете. Но ако се уплаши и вземе, че изчезне? — Това го подсети за нещо друго. — Последните няколко дни прибира дъщеря си от онзи детски център. Как така изведнъж е станал грижовен баща?

— Може би просто иска детето да го запомни с добро — сви рамене Пагано. — Не мога да си представя, че ще си вземе беля на главата със седемгодишно хлапе.

— Да се надяваме, че можем да разчитаме на това — съгласи се шефът му.

25.

Последната репетиция за коледното тържество бе насрочена за петък следобед и Лени се погрижи да присъства. Той обясни на сестра Корделия и сестра Мейви Мери, че тъй като щял да е на работа в четири часа в понеделник, не искал да пропусне единствената възможност да види дъщеря си като Благословената майка.

С угодническа усмивка им каза, че бабата на Стелина била много болна, но че той винаги щял да се грижи за своето момиченце.

— Ние двамата с теб ще победим света, нали така, Стар? — попита, като галеше детето по косата. — Дори ще те науча да решиш тези твои прекрасни къдрици. — Той се усмихна на монахините. — Баба вече не може да ти слага както трябва шнолата.

Жените кимнаха с каменни лица. После сестра Корделия се извърна и плесна с ръце.

— Добре, деца, заемете местата си за последната репетиция. А, ето те, Уили. Страхувах се, че си ни забравил.

Уили и Алвира се качваха по стълбището. Брат й се усмихна:

— Корделия, до Коледа остава само една седмица. Ако щеш вярвай, но трябваше да пазарувам.

— А аз трябваше за последен път да отида при семейство Гордън — рече жена му. — Днес направо ме изхвърлиха. Били усетили, че не съм готова да направя правилния избор, и ми дадоха имената на някои от конкурентите си в случай, че искам да продължа да търся ново жилище през остатъка от живота си.

— В такъв случай трябва да приемем, че добрият Господ иска да закрием Детския център до първи януари — отвърна Корделия. — И не се чувствай виновна, Алвира. Ти направи всичко възможно, за да докажеш, че завещанието на Беси е фалшиво. — Тя подкани децата: — Хайде да започваме репетицията.

После отново се обърна към Алвира, сниши глас и почти незабележимо кимна с глава към Лени: — Онзи човек е бащата на Стелина. Седни до него. Той се опитва да ни направи добро впечатление, така че със сигурност ще разговаря с теб. Опитай се да измъкнеш от него каквото можеш. Струва ми се, че си е наумил нещо.

Сестра Корделия се оказа права. Лени наистина беше приказлив. По време на цялата репетиция обясняваше как се отказал от добра работа в Средния Запад, защото Стар ужасно му липсвала, но не можел да я откъсне от любимата му леля. От време на време прекъсваше разказа си, за да отбележи колко мили били децата. Междувременно разказа на Алвира за красивото ирландско момиче, за което навремето бил женен — майката на Стар.