Читать «Сънят» онлайн - страница 5

— И сега се занимаваш с мен, изхранваш ме и се опитваш да съпреживееш един мой роман. Неведоми са пътищата на съдбата. Е, това, че влагаш толкова много време, за да приключиш книгата ми, не е точно комплимент за творбата ми. — Колби изкриви устни на една страна.

Даяна вдигна поглед, след като мушна още едно парченце между огромните челюсти на Спектър.

— Не бих могла да понеса твърде много наведнъж откровено рече тя. — Плаши ме до смърт.

Колби вдигна рамене.

— Може би, защото никога преди не си чела много литература на ужасите.

— Признавам, че не са любимото ми четиво. Сега, когато съм преполовила „Шокиращата долина“, знам защо съм проявявала здрав разум и съм избягвала жанра на ужасите през всичките тези години. Ако чета книгата ти преди лягане, сънувам кошмари, Колби.

— Вероятно това не е повод за гордост — отвърна той с равен глас, — но ми плащат да плаша хората.

Даяна се намръщи.

— Как можеш да пишеш такива неща? Не се ли плашиш от собствените си фантазии?

— Когато фантазиите ми успеят да ме изплашат, знам, че повествованието върви добре.

Даяна поклати глава, усещайки особено неспокойствие.

— Съмнявам се, че някога ще ми стане съвсем ясна логиката на ума ти.

— Това създава ли проблем? — тихо попита Колби. Той се облегна на стола си, протегна нозе под масата и преглътна остатъка от виното си. Погледът изпод сведените му мигли беше остър и въпросителен. — Затова ли играем тази игра на „виж, но не пипай“? Опитваш се да разбереш логиката на мислите ми, преди да ме пуснеш в леглото си?

Даяна остана неподвижна. Усети Спектър под дланта си. Кучето пронизваше Колби с обвиняващ поглед, сякаш го предупреждаваше да не предприема други агресивни ходове.

— Не знаех, че играем игра — рече Даяна със самообладание, което винаги й помагаше в бизнес отношенията. — Мислех, че се сприятеляваме. Ако имаш усещането, че играя игра, може би ще искаш да си тръгнеш.

Спектър не изръмжа, но показа зъбите си.

Колби погледна към кучето, после обратно към Даяна.

— Остави това — рече той очевидно развеселен. — Няма да се отървеш от мен толкова лесно. Но и аз няма да те пусна. Много добре знаеш, че правиш всичко възможно да ме мотаеш от първия ден, в който се срещнахме. Допускаш ме толкова, ни на йота повече.

Даяна го погледна, раздразнението бързо нарастваше в нея.

— Разбирам. Значи, не се интересуваш от нашето приятелство. Самопоканваш се на вечеря по няколко пъти в седмицата, защото не можеш да си намериш място и си отегчен. Смяташ, че Фулбрук Корнърс може да е и позабавен, ако откриеш удобен партньор в леглото.

Колби дълго я гледа.

— За протокола — най-после рече той внимателно, — никога Фулбрук Корнърс не ми е изглеждал забавен, с или без партньор в леглото.

Даяна почервеня, осъзнавайки смисъла на думите му.

— Тогава защо се върна след почти двадесет години?

Колби се облегна напред и скръсти ръце на масата.

— Вече ти обясних защо съм тук. Трябва да реша какво да правя с къщата на леля Джес, а и да завърша „Кървавата мъгла“. За това ми е нужно спокойно място. Реших това лято с един куршум да убия няколко заека.