Читать «Сънят» онлайн - страница 4

— А ти как се изхранваше, преди да станеш писател? — внезапно попита Даяна. Любопитството й към Колби растеше всеки ден. Тя осъзнаваше, че той силно я привлича, но не й допадаше факта, че е привлечена от нещо, което не разбира. Даяна беше свикнала да има власт над себе си и живота си.

— С каквото ми попаднеше. За кратко бях в армията. След това се занимавах най-вече със строителство. А после започнах да продавам творчеството си.

Тя знаеше, че проявява нетърпение с въпросите си. Този беше един от няколкото, на които той си направи труда да отговори. Даяна погълна откъслечната информация.

— Искаш ли още малко ориз?

— Благодаря. — Колби пъргаво взе купата. — Без да се обиждаш, но само ориз и пържени зеленчуци ли можеш да готвиш? Винаги, когато съм тук, ми сервираш това.

Даяна се усмихна.

— Това е единственото ми ястие на трапезата. Всъщност, никога не съм имала време да се науча да готвя за гости. Освен това, зеленчуковите ястия ме устройват. Обичам да поддържам теглото си.

— Предполагам, че това е хубаво нещо. И аз обичам зеленчуци. — Колби поръси една купчинка зеленчуци със соев със.

— Явно не само Спектър има лъвски апетит.

— Имам извинение — рече Колби с пълна с ориз уста. — Днес следобед се катерих.

— Пак ли си изкачвал върха над водопада „Окованата жена“?

— Да.

— Наистина си очарован от този водопад, нали?

— Скоро ще те заведа там горе по здрач. Дяволска гледка. Водата привлича слънцето по особен начин и обагря всичко в кърваво червено.

Даяна потрепери.

— Там ли ти хрумна идеята за заглавието на книгата, върху която работиш сега?

— „Кървава мъгла“ ли? Да. — Присвитите му сиви очи се плъзнаха по лицето й, докато поставяше вилицата на масата и посягаше към чашата с вино.

Погледът на Савагар смути Даяна. Това бе една от причините, поради които го държеше на разстояние от първата им среща в пощата в града преди няколко седмици. Беше усетила някаква смътна опасност в този поглед, и въпреки това не можа да му откаже, когато той се самопокани на вечеря няколко дни по-късно.

Вечерите следваха една след друга и ето сега, месец по-късно, тя се оказа въвлечена в играта на сексуална криеница, която някак не проумяваше. Здравият разум й подсказваше да прекрати връзката, преди да хлътне, но Даяна разбра, че не може да го направи. Беше твърде заинтригувана, любопитна и привлечена. Чувстваше, че трябва да поеме риска и да научи повече за съседа си от лятото.

— Какво прави днес? — попита Колби, сякаш предусетил нишката на мислите й, за да я разсее.

— Нормалните неща — усмихна се Даяна и подаде на Спектър хапка броколи. Кучето лакомо я погълна, сякаш беше превъзходна пържола. — Закусих, напечатах още малко резюмета и писма за търсене на работа, прибрах пощата, направихме си със Спектър дълга разходка и прочетох няколко глави от „Шокиращата долина“.

— Изглежда лятната ти ваканция протича ужасно. Защо избра това селце? Защо не отиде на море?

Даяна неспокойно се размърда. Тя самата беше си задавала този въпрос няколкократно.

— Не знам какво ме накара да избера тази част на щата. Търсех усамотено тихо място. Един ден, докато разглеждах картата, забелязах Фулбрук Корнърс и нещо в мозъка ми прещрака. Тутакси взех решение.