Читать «Мрак по пладне» онлайн - страница 264

Тръгна към чакащия го Тесая. Срещнаха се по средата между армиите с любезни поклони.

— Стана малко заплетено, нали? — самодоволно изрече Тесая.

— Не бих казал — възрази Дарик. — Вашите войски нахлуха в нашата страна, ние ви възпирахме и пречехме на всяка крачка. Сега ме убеждаваш да се предам, защото не си наясно какво ще се случи, ако откажа.

Тесая скръсти ръце на широките си гърди. По ръцете му засъхваше кръв.

— Интересно тълкуваш събитията, но аз вече разгромих жалката войска, която прати да се промъкне покрай мен вчера. И ти, и нейният предводител не можете да направите нищо повече. Животът на всички ви зависи от мен, а аз ще ви избия без колебание.

Дарик се озърна към все по-едрите силуети във въздуха. Не се налагаше да протака още дълго.

— Така да бъде — склони глава едва забележимо. — Кажи условията си, за да знам как според теб можем да се предадем с чест.

Тесая се засмя и разпери ръце.

— Виж, дори дъждът спря в очакване на думите ми. Не искам повече битки. Всички зад теб да сложат оръжие и да се подчиняват на предводителите на моите отряди. Ще ги държим тук, докато не им измислим подходяща работа. Ти ще тръгнеш с моята победоносна войска към Корина, където от мое име ще убедиш градските първенци да се предадат без бой…

И западняците, и войниците на Дарик се разшаваха уплашено. Тесая сви вежди. Сега беше ред на пълководеца да си придаде самодоволно изражение.

— Съжалявам, владетелю, но твоите условия са неприемливи.

Пулсът му се ускори, той пак се примоли наум драконите да са от Люпилото Каан.

— Не си позволявай да…

— Млъкни! — прогърмя гласът на Дарик и Тесая трепна видимо. — Ти се усъмни в казаното от мен, западняко, и сега ще съжаляваш. Попита как биха могли да се завърнат Гарваните. Погледни към небето, там ще откриеш отговора.

Главата на Тесая се отметна назад сякаш против волята му. Старшият вожд на племената пребледня, долната му челюст увисна. Сред двете армии се надигна тревожна врява. Всички понечиха да се разбягат, но командирите на полкове и стотниците наложиха ред. Предводителите на племенните отряди обаче тичаха редом с бойците си.

Тесая не се посрами. Само отстъпи заднешком там, където допреди малко стоеше войската му.

Най-после и Дарик можеше да се обърне. Драконите се снижаваха стремително и нямаше как да не види лъскавото злато на люспите им.

Дарик се разсмя от душа.

* * *

Западняците пускаха стрели, преструваха се, че нападат, и хулеха враговете си, че не знаят що е смелост. Сборната кавалерия на Школите начело с Блекторн и Гресе не им отвръщаше. Знаеха, че всеки миг могат да обърнат конете и да се отдалечат от противника.

Както Блекторн предвиди, предводителят на западняците не устоя на любопитството си и пристъпи напред под своя червено-бял флаг за примирие. Бароните смушиха конете и го доближиха.

— Аз съм Адеселере. Желая да науча вашите имена.

— Блекторн и Гресе, барони на Балея.

— Къде са другите ви бойци?

Чак сега Гресе проумя догадката на Блекторн защо западняците не се хвърлиха веднага в атака.

— Какво да кажа… — проточи Блекторн на почти безупречно западняшко наречие. — Може би се крият в бивака и чакат да ви нападнат във фланг, щом настъпите. А може и да са потеглили оттук посред нощ от другата страна на канарите, за да се сражават срещу вашата армия при къщата на Септерн. Ако искате, проверете, но ние сме на коне и няма да ни настигнете. Така може да си навлечете смърт. Или пък тръгнете и вие към къщата. Ще стигнете преди здрач. Знам какво бих решил на ваше място.