Читать «Мрак по пладне» онлайн - страница 263

Останките от стените на голямата къща падаха.

Трети трус разлюля земята, зидовете се нагънаха и пропаднаха в зейнала цепнатина, където мрак се редуваше с кратки проблясъци. Към небето изхвърча стълб от прахоляк, след миг се стрелна колона от тъма, която го погълна и потъна обратно, а процепът се затвори с чегъртане.

Къщата я нямаше.

Западняците се развикаха радостно, подхвърляха брадвите си, прегръщаха се и подхващаха победни песни.

Дарик вдигна ръка и войниците му замряха по местата си. Той гледаше мълчаливо как Закрилниците прибраха оръжията си, взеха маските на убитите си събратя и тръгнаха между купчините трупове. Западняците им направиха път, сякаш усещаха, че става нещо, което не ги засяга. А може би не искаха повече да се сражават срещу маскираните страшилища.

Песните стихнаха, западняците се събираха от едната страна на бойното поле. Още не бяха победили. Дарик и армията му стояха срещу тях и нямаха намерение да отстъпват.

Враговете се гледаха свирепо, накрая между племенните бойци се провря един мъж, който застана отпред. Тесая.

— Генерал Дарик! — провикна се той.

— Вожде Тесая! — отвърна му пълководецът през стоте крачки, които деляха армиите.

Дарик си каза, че поне не е обкръжен, но не се заблуждаваше за численото превъзходство на западняците.

— Дали да не продължим преговорите, за да обсъдим как ще ми се предадеш?

— Не съм съгласен. — Войниците на Дарик нададоха войнствен рев, щом чуха думите му. — Пък и ти не ми повярва миналия път, Гарваните обаче се опитаха да спасят всички ни. Проклет да съм, ако допусна да се върнат в страна, където ти си господар.

— Твърде дръзки думи от устата на човек в твоето положение — укори го вождът. — Нямаш зад себе си силата, за да поставяш условия. Дори най-страшните ви бойци се отказаха.

Махна с ръка към Закрилниците, които бяха поели по пътя към Ксетеск, но точно в този миг спряха и се загледаха в небето. Владетелят на племената вдигна рамене.

— А и как, ще ми се да знам, биха се върнали Гарваните, щом проходът към земите на вашите съюзници се затвори сам?

Слухът на Дарик долови далечен звук, чужд за Балея. Той го бе чувал и преди в небето над Парве. Предпочете да се надява, че този път не е възвестил нашествие на нови врагове.

— Има си начини, владетелю Тесая.

Закрилниците не помръдваха, очите им зад маските още се взираха нагоре. На хоризонта се появиха три черни точици, които се уголемяваха неимоверно бързо.

— Струва ми се, че те идват — добави Дарик гръмогласно.

— Какво значение има? — подхвърли Тесая. — Ела по средата, за да поговорим за вашата капитулация. Откажеш ли, ще източа кръвта на всеки от войниците ти.

— О, Гарваните няма да наклонят везните, но техните приятели… — поклати глава Дарик, обърна се към стоящия наблизо капитан и промърмори: — Богове, дано съм познал! Насам летят дракони. Молете се да носят Гарваните, иначе всички тук ще измрем след малко.