Читать «Кървав сън» онлайн - страница 37

— Викал си ме, татко-беше гласът на Джон, ала този път тонът му бе наистина… странен. Смесица между прикрит яд и нескрито уважение.

— Точно така. — отвърна друг, вероятно Рейн Старши, досети се момичето. Гласът на тази персона бе студен-Как си позволяваш да ме заключваш? Ти, моят син? Добре, че беше Едноръкия…

— Знаеш много добре защо го направих… татко-Ашли имаше чувството, че Джон едвам се удържа да не изпусне нервите си.

— Проблемът е, че не знам, … синко-долови се известна ирония в интонацията му, с която произнесе последната дума-Ако е заради това глупаво момиче…

— Не е заради момичето. Ти ми посегна!

— Знаеш, че не посегнах на теб, а целта ми беше да се отърва от излишния товар-Уайлд се ядоса. Как можеше този противен тип да говори за нея, сякаш тя не бе човек, ами някакъв заменим предмет-И щом не е заради момичето, тогава се отърви от нея! — гласът на стареца проехтя властно из стаята.

— Няма.

— Няма? — повтори Рейн Старши.

— Да, няма.

— И защо?

— Защото… — Джон изглежда подбираше внимателно думите си-Защото не желая.

— Джон, наистина не мога да те позная. Позабавлявай се с нея и след това я убий, както обикновено правиш.

— Този път съм решил да не направя така, защото… — Джон помълча известно време, но после решително заяви-Защото, мисля че не съм безразличен към нея.

Последва смехът на Рейн Старши. Студен, гаден, противен смях.

— Значи отново си влюбен, така ли? След като онази… Мери…

— Мари-поправи го другият през зъби-и не мисля, че трябва да я обсъждаме.

— Ти не мислиш, обаче аз да. Ти никога не мислиш. Мери… Ох, прощавай… Мари-сарказмът ясно се долавяше-Мари те изигра, подигра се с теб и си помислих, че след това си си научил урока, но… явно съм те надценил, имайки в предвид, че дори си захвърлил Камата на рода Рейн, само, за да защитиш блондинката от онази пантера-Ашли инстинктивно напипа камата в джоба си и усети как вече бе неспособна да мрази Джон. Той беше спасил Живота и! Онзи ден, при скалите и боровинковия храст…

— Не искам да слушам повече-тихо отвърна Рейн Младши, а гласът му трепереше. Той излезе от каютата и попадна на Уайлд.