Читать «Кървав сън» онлайн - страница 38

Момичето му се усмихна. Не знаеше какво друго просто да направи. След което извади от джоба на якето камата с привързания към нея червен плат и му я подаде с думите:

— Това ли търсеше?

…

Джон тъкмо понечи да каже нещо, когато вратата на каютата се отвори и се показа Малчо.

— Капитане! Намерихме двете момичета и онези… — започна той, ала Рейн го прекъсна.

— Оставете ги!

— Но капитане… Рейн Старши нареди да ги доведем! В момента ги водят насам! — Малчо го погледна с доста изумен поглед. Не очакваше той да противоречи на Страшия, ала именно това стана. Джон се изправи в целия си ръст и се взря в очите на ’подчинения’. Тук ’капитан’ казвате на Джон Рейн Младши! Не на Джон Рейн Старши! За това…  — тук капитана се замисли и каза — доведи ми ги тук!

Малчо постоя още няколко минути неподвижен, после се поклони и затропа по коридора.

— Какво ще стане с приятелите ми? — попита Ашли с равен и спокоен тон.

— Не знам. Но не искам никой да пострада от цялата тази история. — Джон седна на един дървен стол и се загледа в Ашли. Почеса се по челото и каза: — Сигурно найстина си много щастлива с такива приятели. Силвър ми каза, че през цялото време са се притеснявали за теб.

Ашли сякаш онемя. Нямаше какво да каже. Приятелите й найстина й бяха нещо като второ семейство особено в този момент. Сега тя копнееше за момента когато ще ги види живи и здрави. Това избута всякакви други мисли и тя започна да се оглежда неврно и да се заслушва във всеки звук. След двайсетина миунти гробно мълчание дървената врата отново се разтвори и от там се появи Малчо, който водеше със себе си Вктор, Рейчъл и Ксев, която се бе вкопчила в Мартин. Явно прекалено спокойния й живот и ’виртуалния свят’ в който тя живееше не я бе подготвил за подобен сблъсък и сега тя бе най-уплашена.

— Излез! — каза Джон на Малчо и той моментално напусна стаята. — Добре ли сте?

— Нима толкова те интересува? — веднага се заяде Рейчъл. Джон отправи към нея погледмкойто не издаваше нищо.

— В момента аз съм единствения човек, който може да ви помогне… така че моля без излишни грубости. — капитана огледа всички един по един. Когато погледа му засече Ксев той стана. Отиде до момичето, което все така вкопчено в Мартин не позволи на капитана да я докосне.

— Виж… не искам да те нараня. — каза й тихо Джон, като направи знак на Мартин да се отдръпне. В началото той не пожела, ала после го стори, когато разбра, че той найстина няма да й направи нищо лошо. Джон отдръпна мократа коса на Ксев и се взря в уплашения й поглед. После се отдръпна. Направи знак на Виктор и Мартин да се приближат и отиде до един стар сандък в ъгъла на стаята. От там измъкна меки червеникави дълги наметала и ги даде на момчетата, който отидоха при Рейчъл и Ксев и ги наметнаха. Сийбърг, която трепереше от студ усети как топлината на наметалото я обгръща и потръпна при това усещане. Мартин постави ръце върху раменете й за да я придържа, защото момичето бе доста бледо и едва се държеше на краката си. Рейн отново огледа всички еидн по един и се запъти към вратата, която водеше до коридора.