Читать «Кървав сън» онлайн - страница 19

Мартин пое камата и в продължение на 10 минути я изучава доста съсредоточено. Петимата приятели бяха наобиколили огъня и всички се взираха в Мартин в очикване, той да каже нещо, ала това не се случи. Той само направи замислена физиономия и върна камата на Ашли, като продължаваше да се взира в нея, или по скоро в отраженията на огъня.

— Студено е. — каза Ксев, която бе успяла да си намери единствената по дебела блузка. Беше черно памучено поло с 3/4 ръкав. Вечерта бе найстина доста хладна и за това момичето потръпна, особено когато хвърляше по някой и друг поглед на Ашли. Русокоската бе най-близо до огъня, защото бе най-леко облечена. Пламъчетата се отразяваха в черните й очи, а лицето й изразяваше тревога. Нечий стомах изкъркори, което напомни на Ксев, че не бе хапвала нищо от много часове на сам. Тя потрепна отново и започна да я гони чувство за глад. Мартин, който бе седнал до нея се присегна и взе една от двете си ’оцелели’ ризи и я метна на раменете за треперещата Ксев.

— Така по-добре ли е? — попита той и й се усмихна с чаровната си усмивка.

— Да. Благодаря. — отвърна момичето. Единствените звуци, които се чуваха бяха заливащите острова вълни и тихо тлеещия огън. Виктор от време на време метваше по някое друго клонче за да поддържа огъня ’жив’. Всеки бе унесен в някакво занимание. Рейчъл помагаше на Ашли да сгрее ходилата си, които винаги й бяха проблем. Правистката бе наметнала един суитчер на Рейчъл и трепереше като лист. Виктор пък се въртеше около тях и събираше малки клончета, с които да подклажда огъня. Ксев се бе вгледала мълчаливо в огъня. Ясно зелените й очи придобиваха странен и красив блясък когаот тя се взираше в огъня. Мартин пък хвърляше поглед на тъмния океан и от време на време погелждаше приятелите си. След един час гробна и подтискаща тишина Ксев се обади.

— Отивам да се поразходя!

— Но може да има още пантери…  — възрази Ашли.

— Няма да се отдалечавам. — Ксев се изпари като се зави по плътно с ризата на мартин и се запъти към брега. Искаше да се поразходи близо до вълните. Това й напомняше дните, когато тя ходеше при леля си, която живеше на един морки бряг на Италиянското крейбрежие. Сийбърг махна неудобните обувки и тръгна боса по плажа. Вълните заливаха краката й и тя усещаше лек гъдел от хладката вода. Искаше й се да се да поплува, ала знаеше, че ако го стори ще настине и ще стане много по лошо, за това реши да не усложнява така или иначе вече усложненото положение. По едно време усети, че се отдалечила прекалено много и се спря като се загледа в безкрайния хоризонт. Луната бе почти скита, ала все пак беше красива. Стоя така няколко минути, когато чу нечий стъпки зад себе си. Сепна се и се обърна да види, кой е. Отдъхна си когато видя Мартин. Вече всичко я стряскаше.

— Позабави се. — каза той и с ръце пъхнати в джобовете се приближи до Ксев. — Красиво е нали?

— Да — потвърди момичето все така загледано в скриващата се луна.

— Хайде. Студено е. — Мартин сложи ръка на рамото на Ксев и момичето се сепна.

— Ей сега идвам. — отвърна тя и остана загледана още няколко секунди. Мартин тръгна бавно в обратната посока, като често се обръщаше към Ксев.