Читать «Кървав сън» онлайн - страница 20

Когато се увери, че вече е сама Ксев се откъсна очи от гледката и последва Мартин. Какво ли щеше да стане с тях? Дали щяха да ги намерят на този забравен от Бога и света остров? Тези мисли непрекъснато тормозеха съвестта на Ксев, и най-вече думите на Рейчъл, чу ’идеята за това пътуване била нейна’. Чувстваше се някак си виновна, че е повлякла приятелите си. За това когато се върна при тях малко се дръпна на страни и зарови лице в коленете си. Чувстваше се толкова виновна. Не знаеше какво да каже. Имаше чувството, че не смао тя исли така. Рейчъл стоеше на страни от нея. Виктор… той винаиг си бе отвеян. Ашли беше непрекъснато с Рейчъл, и сякаш и тя отбягвяше Ксев. Мартин винаги се опитваше да й помогне, ала момичето не знаеше, дали го прави от съжаление или просто защото иска. Всичко бе толкова объркано. Ксев заклати глава и прокле секундата в която петимата напуснаха купона и хванаха проклетия самолет. Ако можеше да върне времето назад… само ако можеше… тук нямаше копче Esc с което Ксев можеше да промени случилото се…

Рейчъл бе не по-малко обезпокоена от случилото се но се опитваше да не всява излишна паника, тя и без това бе основното чуство което изпитваха петимата. Момичето се бе облегало на една палма. Мислеше трескаво, но за жалост абсолютно нищо не и идваше на ум. Идеята за сал отпадна още в началото, та на какво ли растояние бе най-близката суша където да имаше цивилизация. Нямаха как да повикат помощ… дори бутилка и хартия за да напишат SOS. За сметка ан това гледката бе невероятна. Кадифено черното небе обсипано със зведзи, пълната луна, песента ан разбиващите се вълни, аромата ан сол. Мястото бе диво и красиво, нещо което в джунглата наречена цивилизация не можеше да се срещне-подобна комбинация бе невъзможна. Красотата винаги бе кротка, а подивелият народ ужасяващ.

Както Виктор си стоеше той стана и тръгна нанякъде.

— Къде отиваш. — попита го Мартин.

— Ашли дай ми камата моля. Отивам да проуча малко острова. Има достатъчно дърва само хвърляйте по едно от време навреме. — след което Ашли му хвърли камата и Виктор продължи по пътя.

— Дали ще се оправи сам. — попита Ашли.

— Най — вероятно. — каза Мартин.

Виктор прекоси доста от острова но не намери нищо. Явно е заспал и се сабуди рано сутринта. След 10 минути стигна другите който още спяха и реши да потърси малко храна…

Виктор повървя малко и стигна до някаква утъпкана пътека…

— Какво по… — започна той но беше прекъснат от свирукането на някаква птица… Момчето се учуди… интересуваше се от птици но такава не беше срещал никъде… той вдигна високо ръка… птичката полетя и кацна върху китката му… Виктор се усмихна… явно светът непознал човешка ръка е много по-доверчив и до известна степен явно наивен… може би ако не беше той, а някой друг-жесток и вулгарен човек, птичката не знаеше какво я очакваше… той я обви с ръце и я постави на земята… оттам тя се понесе с лекота…