Читать «Кървав сън» онлайн - страница 17

— Месец. Ама как ще издържим месец камули аз да стоя с тази рокля. — каза отчаяно Ашли.

— Имам дрехи който ще ти станат. — каза Рейчъл.

— Добре аз оставям лаптопа тука на слънце пазете го. Отивам да поработя малко. Ще събера малко дърва за огъня и може би малко храна. — каза Виктор след което потегли.

— Изчакай ще дойда да ти помогна. — каза Мартин и се затича след него.

В този миг 3те грации се заговориха.

— Мислите ли, че наистина сме попаднали в Бермудския триъгълник или нещо такова? — притеснено попита Ксев, макар и всъщност да не знаеше много за какво говори.

— Глупости-сряза я веднага Рейчъл, загледана някъде напред-Ти добре ли си? Той се намира между Флорида, Бермуда и Пуерто Рико, мисля, а маршрутът на самолета определено не е преминал през тази местност… Ти би трябвало да знаеш… Все пак пътуването беше твоя идея… — чернокоската наблегна особено силно на последните си две думи. Сийбърг се засегна.

— Нима смяташ, че аз съм виновна за случилото се?! — рязко попита тя. Изглежда Рейчъл въобще не бе имала това в предвид. Реакцията и отначало бе доста учудена, момичето вдигна високо веждите си, ала после внезапно се смръщи. Тъкмо бе приготвила доста заплива забележка, с която да затапи приятелката си, когато Ашли се обади съвсем неочаквано:

— Едно не мога да разбера… Хубаво, защо багажите ни бяха опустошени? — Уайлд погледна завистливо към чантите до останалите две момичета. Те поне имаха някакви дрехи…

— Ми, нали самолетът горе-долу се разби… — започна да обяснява Ксев. — Предполагам от сблъсъка и така…

— Но самолетът фактически бе почти здрав… Е, като изключим пилотската кабина… Не знам дали вие сте забелязали, обаче, при багажното нямаше абсолютно никакви драскотини… — замисли се Рейчъл.

— Е, сигурно пилотът се е ядосал, че му е била отнесена кабината и е решил да си го изкара на моя багаж… — подхвърли Ашли, като предизвика смях от страна на другите две, пък и в последствие и от своя. Хубавото време, сякаш повдигаше(без MPS)магически настроението им. На плажа можеше и да е прекалено топло, но в сянката на дърветата бе направо прекрасно. Прохладно, със съвсем лек ветрец и ухаеше приятно от растенията наоколо. Без много да му мислят трите момичета се бяха излегнали върху късата трева, която от време на време гъделичкаше стъпалата им. Е, не беше приключението, замислено за Египет, но и тука не бе никак зле… поне за сега.

— О, аз мисля да се поразходя… — каза след известно време Ашли като се изправи и изтупа тревичките от роклята си. — Желаещи да ми правят компания?

— Ох… — успя само да отвърне Рейчъл, притворила мързеливо очи-Не сега…

— … Почиваме си-допълни и Ксев.

Уайлд се засмя и махна с ръка, сякаш прогонваше някаква муха пред лицето си. Тя хвана обувките си в ръка(токчетата направо я „убиваха“)и тръгна към плажа. Вече бе минало обяд и слънцето беше застанало от лявата и страна. Не печеше толкова много като преди и сега бе поносимо дори и близо до океана. Ашли тръгна по мокрия пясък и се заоглежда. На стотина метра пред нея забеляза някакви доста странни скали, които не бе виждала преди. Заинтригуваха я и реши да им хвърли по-близък поглед. Забърза ход, а сетне затича. За около 2–3 минутки стигна до „целта“ си. Камъните се нареждаха като някаква стена, а по нея имаше издатини, сякаш специялно направени за по-лесно изкачване. Но друго привлече вниманието и. В подножието на тази импровизирана „стена“ имаше малко храстче, което безумно приличаше на…