Читать «Неочакваният гост» онлайн - страница 64

— Няма да имаме повече нужда от теб, Ейнджъл — каза тя студено. — Ще получиш чек за изработеното и бих искала още днес да напуснеш дома.

— Да, мадам. Благодаря ви, мадам — отвърна Ейнджъл с привидно равнодушие, после се обърна и излезе. Старкуедър затвори вратата след него.

В стаята вече беше почти тъмно, а последните слънчеви лъчи хвърляха сенки по стените. Старкуедър погледна Лора.

— Няма да го съдите за изнудване, така ли? — попита той.

— Не — отвърна Лора безучастно.

— Жалко. — Той отиде при нея. — Е, предполагам, че е най-добре вече да си вървя. Ще ти кажа сбогом. — И млъкна. Лора все така не вдигаше поглед към него. — Не се разстройвай прекалено! — добави той.

— Аз вече съм разстроена — отвърна тя развълнувано.

— Защото обичаше момчето? — попита Старкуедър.

Тя се извърна към него.

— Да. А и защото сбърках. Знаеш ли, Ричард беше прав. Бедният Жан трябваше да бъде изпратен някъде. Щеше да е затворен и нямаше да навреди на никого. Аз бях тази, която не искаше. Затова, всъщност, аз съм виновна за смъртта на Ричард.

— Стига, Лора, да не драматизираме нещата! — сопна се Старкуедър. Той отиде при нея. — Ричард беше убит, защото сам си го е търсел. Можел е да прояви елементарна любезност към момчето, нали? Не се терзай. Сега трябва да гледаш своето щастие. „И най-после те заживели щастливо“, както се казва в приказките.

— Щастлива? С Джулиън? — попита Лора с горчивина. — Съмнявам се! — намръщи се тя. — Знаеш ли, вече не е същото.

— Искаш да кажеш между Фарър и теб? — попита той.

— Да. Разбираш ли, когато реших, че Джулиън е убил Ричард, за мен нещата не се промениха. Обичах го, както и преди. — Лора млъкна, след това продължи: — Дори исках да кажа, че аз съм убила Ричард.

— Зная рече Старкуедър. — Страшно глупаво от твоя страна. Жените много обичат да се правят на мъченици!

— Но когато Джулиън реши, че аз съм го убила — продължи пламенно Лора, — той се промени. Промени се напълно към мен. О, искаше му се да постъпи благородно и да не ме обвинява. Но само толкова. — Тя обезсърчено подпря брадичката си с ръка. — Вече не изпитваше същите чувства.

Старкуедър поклати глава.

— Слушай, Лора — извика той. — Мъжете и жените реагират по различен начин. Всичко се свежда до следното — мъжете всъщност са по-уязвимият пол. Жените са по-твърди. Мъжете по-трудно могат да понесат едно убийство, докато при жените очевидно не е така. Истината е, че ако мъж убие заради някоя жена, това ще го издигне в нейните очи. При мъжете е различно.

Тя го погледна.

— Но при теб не стана така — отбеляза тя. — Когато реши, че аз съм убила Ричард, ти ми помогна.

— Това е друго — бързо отговори Старкуедър. Той изглеждаше леко стреснат. — Трябваше да ти помогна.

— Защо трябваше да ми помагаш? — попита Лора.

Старкуедър не отговори направо. После, след като помълча малко, тихо каза:

— Аз и сега искам да ти помогна.

— Не разбираш ли — започна Лора и се извърна настрана, — ние се върнахме там, откъдето започнахме. В известен смисъл аз съм тази, която уби Ричард, защото… защото бях толкова твърдоглава по отношение на Жан.