Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 194

Осъществяването на първата цел не й отне много време — който е казал, че котките са саможиви, явно не е познавал Рекс. Само пет минути, след като влезе в замъка и започна да го вика по име, той изскочи отнякъде и се хвърли към нея, готов за храна и обожание.

Марго беше досетлива и си бе донесла малко пилешко месо. След като Рекс се наяде, се отпусна да храносмила в блажените прегръдки на съня, настанен удобно на рамото й.

Разкошните, но запуснати градини бяха много красиви, цветята блестяха ярко в дивото великолепие на последните хубави дни преди падането на сланата. Не се усещаше нито следа от злобата на Варен, и тя беше благодарна за това.

Когато Рекс започна да й натежава, Маги реши да седне и да се наслади на слънцето. В малката розова градина, обградена от всички страни с високи плетове, тя откри каменна пейка под едно отрупано с цветове дърво. Отпусна се на нея, благодарна за сянката. Обстановката беше изключително спокойна, тишината се нарушаваше само от далечното птиче пеене и приятното ромолене на малкия фонтан в средата на градината.

Рекс спеше, положил глава на скута й, тялото му бе изтегнато на пейката и едната лапа вдигната във въздуха. Котката щеше да й бъде добър учител, когато започнеше да се учи как да води нормален, спокоен живот, защото имаше наистина забележителен талант да се отпуска.

Спокойствието се отразяваше добре на изопнатите й нерви. Макар че последните седмици бяха напрегнати, преживяното си струваше, защото тя и Рафи бяха сключили един вид мир. Оставаше й и споменът за една незабравима нощ, който щеше да лелее през целия си останал живот.

Размислите й бяха прекъснати от хрущенето на чакъла под нечии стъпки. Тя погледна нагоре и видя Рафи, който се приближаваше забързано и грациозно по пътеката. Като я забеляза, той спря, после тръгна по-бавно към нея със сдържано изражение. Макар че косата му бе непривично разрошена от вятъра, беше облечен с обичайната си небрежна елегантност и беше толкова красив, че тя осъзна, че е забравила да диша.

Макар че тази среща предвещаваше още една нощ в сълзи, тя не можа да се въздържи да не откликне на присъствието му.

— Добър ден, ваша светлост — каза тя с премерено нехайна усмивка. — Какво ви води към Шантьой?

— Ти. Може ли да седна? — Когато тя кимна утвърдително, той се настани от другата страна на Рекс. — Доста спокойно е тук. Като се оставят настрана пруските стражи при портата, които казаха, че може би си в градината, мястото изглежда пусто.

— Не повече, отколкото, ако го беше напуснала готвачката или миячката — съгласи се тя. — Добре е, че дойдох за Рекс. Може би щеше да се изхрани с мишките в замъка, но щеше да бъде самотен. Той е общително създание.

Вместо да отговори, Рафи заразглежда лицето й с напрегнато изражение. Тази сутрин в него имаше нещо недоловимо различно. Може би само си въобразяваше, но според нея той изглеждаше не толкова като дука, колкото като младия мъж, в когото се бе влюбила.

Преди мълчанието да стане прекалено неудобно, той каза: