Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 188

Но макар да бе открил повторно Марго само за да я загуби отново, сега му оставаше нещо извънредно ценно — щом научи истината за миналото, той отново си възвърна вярата в любовта. Изпитваше дълбока благодарност поне заради това.

Когато стигна в хотела, той мина незабелязан през фоайето с единственото желание да се добере до усамотението на апартамента си. Дори не забеляза високия рус мъж, който говореше с портиера, докато не чу един дълбок познат глас:

— Рафи, какво, по дяволите, става тук?

Рафи фокусира погледа си и видя пред себе си Люсиен в пътни дрехи.

— Какво правиш в Париж? — запита той глупаво.

— Докладите ти така ме разтревожиха, че помолих Сент Обен да се заеме с моята работа, а аз лично дойдох тук. — Приятелят му вдигна вежди, забелязвайки раздърпания вид на Рафи. — Ако си „паднал ангел“, сигурно силно си тупнал на земята и си отскочил няколко пъти.

Рафи затвори очи за миг; толкова хубаво беше да видиш приятел. Подкани с жест Люсиен да го последва в апартамента му и каза кратко:

— Заговорът е разкрит, лошите са унищожени, докато добрите, включително и твоите агенти Маги и Андревил, оцеляха. Иначе…

Когато влязоха в гостната стая, Рафи си пое дълбоко дъх.

— Не ме карай да ти обяснявам преди утре сутрин. Ще ми направиш ли компания, за да се напия порядъчно?

Люсиен вдигна рамене, поглеждайки към Рафи, после положи за миг ръка върху рамото му.

— Къде държиш брендито?

Веднага щом се върна у дома, Маги настани Робин в леглото и повика лекар, за да се погрижи както трябва за ранената му ръка.

Преди да седне да почива тя самата, трябваше да разкаже на Синтия за смъртта на Нортууд. След като й предаде официалната версия, плод на мълчаливото споразумение, Маги й изложи и истинските факти. Нортууд можеше да бъде герой за останалия свят, но Синтия го познаваше най-добре и заслужаваше да знае истината.

След като Маги свърши разказа си, Синтия наведе глава и пръстите й неспокойно се заиграха с ресните на шала й.

— Не исках да стане така. Не исках вече никога да го видя, но и не съм искала той да умре. — Тя вдигна очи към Маги. — Може да ти изглежда невероятно, като знаеш как се отнасяше към мене.

— Мисля, че разбирам — каза тихо Маги. — Много години той е бил част от живота ти. Сигурно имаш и добри спомени.

Синтия затвори очи за момент и по лицето й пробягна сянка на тъга.

— Има някои спомени… може би само шепа, но имахме и наистина хубави моменти. Независимо от всичко, което е направил не както трябва, Оливър наистина не беше лош човек, нали?

Маги си спомни за преднамерено лошата постъпка на Нортууд, която беше причинила толкова зло на нея и на Рафи. Това завинаги бе променило живота й и подбудите му бяха възможно най-долните.

Зло ли беше това? Поради действията на Нортууд тя беше изгубила Рафи и спечелила Робин, затова не искаше да съди дали животът й е бил по-добър или по-лош заради пътя, по който Нортууд я беше принудил да поеме.

— Благодарение на неговата намеса се стигна до благополучен край. Може би в края на краищата се е опитвал да поправи онова, което е сторил.