Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 190

Карл Фон Ференбах изглеждаше много висок и много красив, русата му коса блестеше в утринната светлина. Беше и извънредно сериозен, когато се поклони над ръката, протегната му от Елен.

След един миг неловко мълчание полковникът каза бавно:

— Помислих над това, което казахте онзи ден, когато ме посетихте.

Пулсът на Елен се ускори.

— Да?

Светлосините му очи леко потъмняха от усилието, да изрази чувствата си, и той продължи:

— Казахте, че някой трябва да спре омразата и че искате от мене да ви гледам, без да си спомням, че вие сте французойка, а аз прусак.

Елен остана безмълвна, в очакване, а изражението на лицето й беше толкова топло и подканващо, колкото изобщо можеше да бъде.

След още една дълга пауза полковникът каза, запъвайки се:

— Опитвах се да се издигна над чувства, но не успявах. Болката не си отиваше. Но ако сърцето може да изпитва болка, със сигурност е способно и на по-щастливи чувства.

В тона му се долавяше въпрос и Елен подсказа тихо:

— Чувства като любов?

— Точно така. — Откритият му поглед се кръстоса с нейния. — Ако сте склонна да простите студенината ми, може би… може би ще можем да опитаме.

Елен му отправи блестяща усмивка.

— Искам това повече от всичко на света.

Напрежението слезе от лицето му. Подмладен като че ли с много години, той каза:

— Ще имате ли време да дойдете сега с мене на разходка в Лоншан? Каретата ми е отвън.

Елен премига изненадана, полковникът със сигурност не си губеше времето! Пък и защо да го губи? Вече достатъчно много време беше пропиляно. Тя се изправи и каза:

— За мене ще бъде голямо удоволствие да ви придружа.

— Има едно нещо… ако позволите?

Той пристъпи напред и притегли Елен към себе си, оставяйки и възможност да се отдръпне, ако поиска.

Тя остана на място, почти потръпвайки от надежда и страх.

Устните му бяха топли и мъжествени, в никакъв случай такива, каквито би очаквала у един леден принц. С лека въздишка тя се облегна на него, накланяйки глава назад, за да може той по-добре да вкуси дълбините на устата й. Това, което започна като предпазливо проучване, бързо се разви в изгаряща страст. Животът нахлу в нея и тя затрептя чак до крайчеца на пръстите си.

Те се притискаха плътно един до друг, сякаш всеки от двамата искаше да запълни години, минали в празнота. Тя бе замаяна от вкуса и допира му — от здравото му тяло, притиснато до нейното, — от жадността, с която я милваше, изучавайки извивките на дребното й тяло. След една цяла вечност, която бе само началото, тя неясно осъзна, че гърбът й се опира до стената и че без силните ръце на полковника би се свлякла на пода разтопена от щастие.

Той отметна назад глава, останал без дъх като нея.

— Исках да направя това още от мига, в който те срещнах. — Докосна нежно бузата й. — Сега ще те изведа на разходка, после ще отидем да обядваме в най-хубавото парижко кафене и междувременно ще има още целувки. Да?