Читать «Дивачката» онлайн
Мери Джо Пътни
Annotation
Лейди Мериъл страни от обществото и прекарва дните си в усамотение, далеч от кошмара, който едва не я е погубил като дете. Тя е щастлива в своя свят, докато един ден непознат красавец нахлува в живота й и събужда мечтите й за щастие и любов. Той усеща безпокойството й, пробуденото й желание и отгатва истинската й същност. В същото време Мериъл безмълвно се опитва да научи Доминик да разбере и оцени великолепието на нейния свят…
Мери Джо Пътни
Пролог
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31
Глава 32
Глава 33
Глава 34
Глава 35
Глава 36
Глава 37
Глава 38
Глава 39
Глава 40
Глава 41
Епилог
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Мери Джо Пътни
Дивачката
Пролог
Двама мъже се изкачваха по стълбите на хотел „Грилон“. По-слабият нетърпеливо бързаше. Спътникът му го докосна предупредително по ръката.
— Не се надявай прекалено, Еймуърт. Момичето може и да не е това, което търсим.
— Разбира се, че е Мериъл — тросна се лорд Еймуърт. — Според теб колко изгубени руси англичанки има в Северна Индия?
Бръчките върху грубо изсеченото лице на лорд Греъм станаха още по-отчетливи.
— Със собствените си очи видях димящите руини на Алури, Еймуърт. Как едно петгодишно дете би могло да оцелее?
Другият мъж се намръщи.
— Скоро ще разберем.
Качиха се на втория етаж. Пълничка жена на средна възраст отвори на рязкото им почукване.
— Аз съм госпожа Мадисън, Ваши благородия. Радвам се, че дойдохте толкова бързо.
— Благодарни сме ви, че сте довели детето от Индия, госпожо Мадисън. — Неспокойният поглед на Греъм обходи приемната. — Къде е тя?
— В спалнята, милорд.
Прекосиха помещението и влязоха през отворената врата. Седнало върху леглото, едно малко момиченце подреждаше старателно цветя. Вълнистите коси, обрамчващи личицето му, бяха толкова светли, че изглеждаха почти бели. Детето вдигна глава. За миг в светлозелените дълбини на раздалечените му очи проблесна нещо, преди отново да сведе поглед към цветята.
— Съжалявам много за това, което й се е случило. Тя е изключително послушна. Не ми е създавала никакви главоболия — побърза да заяви госпожа Мадисън. — Това ли е вашата племенница?
— Това е Мериъл! — развълнувано възкликна Еймуърт. — Все едно виждам сестра си на нейната възраст! — Коленичи до леглото. — Мериъл, спомняш ли си за мен? За вуйчо си Оливър?
Момиченцето не му обърна никакво внимание. Мъжът погледна към госпожа Мадисън.
— Да не би да е оглушала?
— Не, но разсъдъкът й е помрачен от преживения ужас по време на пленничеството. Лекарите, които я прегледаха в Индия, смятат, че тя завинаги ще си остане дете.
— Може би ще познае мен. Беше почти бебе, когато родителите й напуснаха Англия. — Греъм също коленичи до леглото. Улови тъничката ръчичка и настойчиво заговори:
— Мериъл, аз съм чичо ти Франсис. Спомняш ли си състезанията с понита в градините на Камбей?
Тя издърпа ръката си, все едно че мъжът не съществуваше, и внимателно сложи една лилия до красивата жълта роза. Греъм пое дълбоко въздух.
