Читать «Дивачката» онлайн - страница 5
Мери Джо Пътни
— Винаги съм знаел, че е алчен, но съм изумен от готовността му да смеси благородната кръв на Ренборн с тази на една луда.
— Обсъдихме въпроса с нейния психиатър. След като тя е родена като нормално и напълно здраво дете, няма никаква причина да се предполага, че нейните деца ще бъдат засегнати от същото заболяване.
Доминик сви устни с неприкрита погнуса.
— Това ми звучи като опит да се прикрие горчивата истина, че за пари сте готови на всичко. Нима семейното щастие означава толкова малко за теб, Кайл?
Брат му се изчерви.
— Не става въпрос само за пари. Лейди Мериъл е много подходяща партия.
— А аз къде се вписвам в тази мила картинка? — Доминик отпи голяма глътка бира. — Да не би да се нуждаеш от помощ в леглото през първата си брачна нощ с онази умопобъркана? Вярно, че съм добър любовник. А ти пък никога не би паднал дотам, че да се любиш с някоя откачена.
— Дяволите да те вземат, Доминик! — Кайл гневно стисна юмруци. — Отчаяно се нуждаеш от няколко урока по добри обноски.
— Може би, но не точно от теб. Питам те още веднъж: какво искаш?
Брат му пое дълбоко дъх. Едва сдържаше гнева си.
— Годежът още не е официално обявен, защото настойникът й, лорд Еймуърт, държи аз да прекарам няколко седмици в имението на лейди Мериъл, за да се опознаем по-добре. Ако момичето не ме хареса, сватба няма да има.
Доминик се ухили злобно.
— И понеже отлично осъзнаваш, че не притежаваш и капчица чар, си решил да изпратиш мен, за да спечеля благоволението на нещастницата.
— За Бога, знаех си, че идването при теб е грешка!
Кайл се завъртя на пети и се запъти към вратата. Усетил, че е прекалил, Доминик вдигна ръка, за да го спре.
— Съжалявам. Не биваше да идваш, когато ме мъчи такова зверско главоболие. Мога да се закълна, че нямаш нужда от никаква помощ, за да омаеш една девица. Момичетата винаги са си падали по теб. — Първородните синове на знатните благородници по правило са изключително желани съпрузи, но Доминик благоразумно предпочете да не го изтъква. Още една обида и никога нямаше да узнае кое бе толкова важно, че да си струва Брадшо Манър. — Защо все пак се обърна към мен?
Кайл се поколеба за миг, но скоро желанието да спечели в тази рискована игра надделя.
— Аз имам друг… ангажимент. И след като не мога едновременно да бъда на две места, искам ти да отидеш в Уорфийлд.
Доминик го зяпна смаяно.
— Мили Боже, Кайл, какво може да е по-важно от това да се опознаеш с момичето, за което възнамеряваш да се ожениш? Трябва ти сам да решиш дали наистина си готов да сключиш този странен брак. Как бих могъл аз да те заменя в една толкова деликатна мисия?
— Другият ми ангажимент не е твоя работа! — сряза го брат му. — А колкото до отношенията ти с лейди Мериъл, макар че вероятно е твърде пресилено да допусна, че си истински джентълмен, след като досега си помагал на толкова много птички с прекършени криле, едва ли ще си способен да нараниш едно невинно същество. Освен ако не си се променил до неузнаваемост.