Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 64

— Е? — попита нетърпеливо жената.

— Не мислите ли, че е странно за едно убийство да бъде извършено при такива особени обстоятелства? Не забравяйте, че всички тези продавачи на картички, обменители на пари и продавачи на огърлици, които бяха пуснати на борда, са добре известни на полицията.

— Въпреки това стюардите обикновено заключват каютите — изтъкна Ели.

— Да, за да предотвратят възможностите за дребни обири. Но това е убийство.

— Какво точно мислите, мосю Поаро? — гласът й прозвуча задъхано.

— Мисля за заключената врата.

Мис Хендърсън премисли нещо.

— Не виждам нищо особено в това — каза тя. — Човекът излиза през вратата, заключва я и взема ключа със себе си, за да не се разкрие престъплението твърде скоро. Много умно от негова страна, защото нищо не бе разкрито до четири часа следобед.

— Не, не, мадмоазел, вие не схващате моята гледна точка в случая. Аз не се вълнувам как той е излязъл от каютата, а как е влязъл в нея.

— През прозореца, разбира се.

— C’est possible²⁹. Но отворът е доста тесен — а и не забравяйте, че по палубата непрекъснато са минавали хора нагоре-надолу.

— Тогава през вратата — каза нервно мис Хендърсън.

— Но вие забравяте, мадмоазел. Мисис Клапъртън е била заключила вратата отвътре. Тя е направила това преди полковник Клапъртън да напусне кораба тази сутрин. Той дори пробва вратата — това го знаем със сигурност.

— Глупости. Бравата сигурно е заяла — или той не е натиснал дръжката както трябва.

— Но ние не се осланяме на негови думи. Ние чухме самата мисис Клапъртън да казва, че е заключила вратата.

— Ние?

— Мис Муни, мис Криган, полковник Клапъртън и аз.

Ели Хендърсън тропна с тока на обувката си. Миг-два тя не промълви нищо. После каза с леко раздразнен тон:

— Е, и какъв по-точно извод правите от това? Предполагам, че мисис Клапъртън е могла както да заключи вратата, така и да я отключи.

— Точно така, точно така. — Поаро обърна към нея грейналото си лице. — Виждате накъде ни води това. Мисис Клапъртън е отключила вратата и е пуснала убиеца вътре. Би ли направила тя това за някой продавач на мъниста?

Ели възрази:

— Тя може да не е знаела кого пуска. Той може би е почукал — тя е станала и е отворила вратата — а той е влязъл насила и я е убил.

Поаро поклати глава:

— Au contraire. Тя си е лежала кротко в леглото, когато е била намушкана.

Мис Хендърсън го изгледа.

— Какво искате да кажете? — попита рязко тя.

Поаро се усмихна:

— Хм, изглежда, нали така, че сякаш тя е познавала човека, когото е пуснала в каютата…

— Искате да кажете — рече мис Хендърсън и гласът й прозвуча малко сипкаво, — че убиецът е пътник от кораба?

Поаро кимна:

— Това личи от само себе си.

— А огърлицата, оставена на пода, е за заблуда?

— Точно така.

— И кражбата на парите?

— Да.

Настъпи пауза, след която мис Хендърсън промълви бавно: